Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец септември 2018 година под заглавие "България на прага на тежка социално-политическа зима". В него са посочени и някои основни белези на тази криза, фокусирайки се върху управляващи, опозиция, президент. Най-кратко те могат да бъдат формулирани така:

 - Борисов пази все по-трудно баланс в страната и чужбина;

- Президентът влезе в открит конфликт с премиера;

- ГЕРБ ускорява темпото за европейските  и местни избори;

- Бойкотът на БСП в парламента сериозно притиска властта;

- ДПС се върна като балансьор в парламента;

- Доган даде ясен публичен сигнал

Ето някои изводи и прогнози  в резюме:

Проблемът с политическата алиенация в България вече е мултигенерационен, който не е феномен на младите, а централен социално-политически проблем в страната.

Българското общество и българската държава имат нужда от промяна – дълбока, всеобхватна с акцент върху политика, икономика, социални връзки и култура.

През изминалия месец за първи път социолозите единогласно заявиха, че има сериозна криза около управлението (Медиана, Алфа Рисърч, Галъп, Афис). Ясно е отчетена загубата на обществена подкрепа заради скандали във и около правителството. Тенденцията е негативна и няма изгледи за позитивен изход от ситуацията.

Важен проблем за кабинета е липсата на разговор за политика. Такъв де факто отсъства от публичното през изминалия месец. Доминират теми за бизнес и политически обвързаности, кадрови назначения, олигарси, икономически интереси и спорадичните скандали.

Централни събития са почти тоталната война правителство-президентство, трудно осъществената смяна на трима министри, нескопосаното задържане на двамата журналисти и тяхното разследване. И трите въпроса са с продължение, което ще се развива в новия политически сезон.

Смяната на тримата министри, която бе тежка и рекордна като времетраене, не даде нов импулс на кабинета, нито доведе до появата на позитивни настроения. Някои от министрите не се приемат еднозначно, като дори президентската институция изрази резерви към качествата на новия министър на вътрешните работи.

Смените могат да се определят като недостатъчни, закъснели и кризисни. Ремонтът на кабинета трябваше да е мащабен и да се извърши през юли, когато имаше условия за рестарт на мандата.

Президентът рязко излезе напред, като ангажираше общественото внимание непрекъснато и последователно. Румен Радев се опитва да моделира дневния ред на обществото на общонационална контраелитна плоскост. Липсва му ветрилото от лица, за да оформи общонационалната си заявка.  Сблъсъкът му с ГЕРБ се превръща в екзистенциален.

Парламентът вече има феноменалния „дълбаещ рейтинг“ и се е превърнал в институция, генератор на обществена омраза. Вече не може да говорим за обикновена делегитимация. Независимо дали това е заслужено или не, сатанизацията на Народното събрание е отчетлив социален факт. Ако това „пропадане“ продължи, в страната може да се заговори за управление чрез декрети като по-добър вариант. И тук не се шегуваме. Всичко изложено води до неизбежната необходимост от качествена промяна на институцията с оглед на нейния рестарт.

Темата за провеждането на предсрочни парламентарни избори трайно се настани в публичното говорене на опозицията, анализатори, социолози, политически коментатори. Вече се лансират сценарии, обсъждат се варианти, анализират се възможностите за 2019 година.

Управляващите категорично настояват, че ще изкарат мандата си, макар и вече да го определят като трудно постижимо. При растящите цени и очертаващата се тежка социална зима евентуалното формиране на нов кабинет ще е много трудно и натоварено с кризисни очаквания.

По отношение на санкциите срещу Унгария българското правителство повтаря грешката от Председателството на ЕС, когато се занимаваше приоритетно не с вътрешната политика, а с външнополитически въпрос – интеграцията на Западните Балкани.

Вътрешната ситуация в България предполага тотална концентрация върху решаване на серията от натрупани проблеми и кризисни сфери. Когато си в криза, ти сам си приоритет. Унгария има показатели в пъти по-добри от българските във всяка една сфера. Въпросът е за позицията на България около казуса с Унгария. Отвсякъде се състезаваха да се бият в гърдите като борци „за“ и „против“ Орбан. Това не е сериозна позиция на политически елит, който трябва да мисли и действа в парадигмата на здравия разум и националния интерес. Унгарският премиер има добри идеи за спиране на мигрантския поток и запечатването на европейските граници за нелегален трафик, той е ярък политик, който балансира между Берлин, Москва и Вашингтон, донесе милиардни чужди инвестиции в страната си, поддържа добри икономически и социални показатели, прекрати чуждите намеси във вътрешните си работи. По отношение на България у нас се забравя, че относно „мигрантския въпрос“ ние сме на една черта с Гърция, Италия и Испания – южният фланг на ЕС. Без европейска солидарност, за която настояват Италия и Гърция, и ние падаме. Салвини и Орбан се сближиха неимоверно, но по този въпрос са на различно мнение. Интересите на България и Унгария, например, в момента не съвпадат в Македония. Унгарското правителство изпрати граничари на сръбската граница да спират потока от България. Тоест, нещата не са черно-бели.

Борисов е прав да не изразява категорична позиция, но го направи по недипломатичен, объркващ и противоречив начин, който доведе до критики от поддръжниците и от отрицателите на Орбан. България не е член на Вишеградската четворка, нито има сериозна тежест в рамките на ЕС, за да налага собствени позиции или политики.

Патриотите не са изпълнили нито едно вътрешнополитическо обещание, за да притискат кабинета и институциите да влизат в чужди външнополитически битки заради спасяване на собствения си рейтинг.

Рекапитулацията на американската визита на премиера показва повече негативи, отколкото позитиви за него самия. Целта на визитата бе среща с Тръмп, но в крайна сметка се отвори ситуация за още проблеми – дълго отсъствие от страната, сблъсък с президента, кампания заради снимката с американския президент и нейната режисура. След цялата серия международни срещи на българските топ политици - Председателството на ЕС, посещения в САЩ и Русия, може да се направи изводът, че страната ни има някаква тежест и е приемана да участва „на масата“ единствено в Брюксел, но не във Вашингтон и Москва. Там ни гледат с пренебрежение.

Хаотичният характер на българската външна политика е контрапродуктивен. Ние нямаме нито искрени приятели, нито съюзници, на които може да разчитаме, нито стабилни партньори.

Липсва ни фокус, лутаме се в приоритетите си. По принцип държавни мъже ходят в чужбина, за да подписват договори, да докарват пари и да повдигат авторитета на страната. Като правило това следва да се прави обмислено, целево и с подобаващо достолепие. В последните години нито едно от посещенията навън на български държавник не е донесло на страната нови инвестиции. Нивото на българските контакти в чужбина е прегръдки, потупвания по рамото и снимки.

Премиер и президент сблъскаха различните си визии за политиката.

Първият - от трибуната на ООН, а вторият - от президентството по повод 100 години от братоубийственото Войнишко въстание. 

Борисов се концентрира върху международното положение и глобалните проблеми (тероризъм, борба с наркотиците, Донбас, мира, Западни Балкани, Сирия, Либия), докато Радев с добре премерен ход използва дългото му отсъствие и акцентира изцяло върху вътрешната политика (единение, национален интерес, законност, разделение, развитие). Мнозина видяха в думите му категорична политическа заявка за нов проект и рестарт на българската политика.

Оценката на ИСА е, че на този етап президентът не може да направи свой самостоятелен политически проект.

ГЕРБ продължават необезпокоявано да стоят в комфортната зона на първа политическа сила. С това си предимство те имат възможност да маневрират в сложната ситуация около управлението, която реално се изнася от партията. Тежък проблем е дефицитът на публични лица около формацията.

Корнелия Нинова продължи да развива ярко опозиционния си курс спрямо правителството. Битката с управляващите върви по всички политически линии – институционално, медийно, местно. Особено важна за партийната легитимация на Нинова бе работната среща с посланиците на страните членки на ЕС, на която тя представи идеите си за управление на страната. Тези срещи на Нинова с посланиците от ЕС вече стават регулярни. Интересът им към лидера на опозицията е сигнал за отношение като към бъдещ властови фактор.

В централно събитие за ДПС се превърна снимката на почетния председател Ахмед Доган, застанал между американския посланик в София Ерик Рубин и председателя на партията Мустафа Карадайъ. С нея Доган изпрати ясен публичен сигнал, че не се е оттеглил от реалната политика, че е в курса на събитията и продължава да държи контрола в партията. За американската страна важи същото по отношение на него – те са наясно с влиянието му и го приемат за субект в политическото у нас.

По отношение на изтичащия в края на 2019 година договор за доставка на руски газ през Украйна правителството трябва да намери начин да обезпечи непрекъснатост на доставките и да предоговори цените, защото сме последната страна в ЕС, която още не го е направила. От Съединените щати Борисов заговори за диверсификация чрез доставки през Гърция, включително на втечнен газ.

Въпросът за газовата диверсификация не трябва да се оставя за последния възможен момент, а газовият хъб „Балкан“ да се превръща в идея фикс.

Скачащите цени на енергоносителите (от 1 октомври – газ с 14%, парно – 8 %, топла вода) и последващото увеличение на стоки и услуги в навечерието на есента и зимата, ще има негативен ефект върху правителството. Социалната цена ще се трансформира в политическо недоволство, което трябва да бъде успокоено, овладяно или конфронтирано.

Алчността е един от седемте смъртни гряха и, независимо дали става въпрос за пазарна логика или личен интерес, носи тежки политически и социални последствия. Трябва да се търси баланс между частното, държавното и социалното. Не на последно място, увеличението на цените в страната ще има ефект върху престъпността (къщи, коли, дворове), която ще нарасне и то най-вече по отношение на обикновените хора. Това е много голям тормоз за широки маси от населението и със сигурност ще генерира обществено негодувание.

Анализът е изготвен от авторски колектив: Д-р Калоян Методиев-политолог, Валерия Велева-Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи, Таня Джоева-Институт за стратегии и анализи. Международни наблюдатели: Борислав Ангелов (Русия), Д-р Пламен Христов (Гърция), Михаил Кумчев (Македония), Д-р Антон Панчев (Сърбия и Косово)