Ударът на Тръмп срещу Иран: Какво казва това за Русия — и за нас

Washington Monthly/Markos Kounalakis

Ако Москва беше по-силна, това никога нямаше да се случи. Ако Тръмп не беше толкова авторитарен, той може би нямаше да рискува.

Русия е беззъба. Ако на някого са му били нужни доказателства за това колко дълбоко и бързо е паднала Русия, то това е американското нападение срещу Иран. Тази „война“, както президентът Доналд Тръмп я нарече във видеопосланието си в събота, би била невъзможна, ако Москва не беше затънала в своята безразсъдна, нехуманна кървава баня в Украйна, която вече е в петата си година. (Това не включва нахлуването и анексирането на Крим през 2014 г., което би означавало 12 години.) Докато Русия кърви, нейните клиенти, съюзници и приятели се гърчат или падат.

Сирия и Венецуела бяха само подгряващо шоу. Иран е голямата игра. Башар ал-Асад нямаше към кого да се обърне, когато избяга от Дамаск, освен да се скрие в Москва. Русия не можа да го спаси, но му даде място за пенсиониране. Николас Мадуро можеше да разчита на кубинска лична охрана в Каракас, което не попречи да му бъдат сложени белезници и качулка и да бъде отведен във федерален арест в Долен Манхатън. В продължение на години Русия беше гарант за оцеляването на тези режими, но Москва е изтощена, а Владимир Путин е „приятел без ползи“. Нито една администрация не би свалила двама руски съюзници в рамките на една зима, ако Кремъл все още беше глобален играч и защитник. Това не е утеха за горката Украйна, но на геополитическата шахматна дъска героичната борба на Киев направи възможни промените в Дамаск и Каракас. Светът е по-добро място без Асад и Мадуро. (Сбогом и на Хамас и Хизбула).

Русия, заедно с Китай, трябваше да подкрепя Техеран. Иран, Русия и Китай подписаха 20-годишен Договор за всеобхватно стратегическо партньорство преди по-малко от месец. Е, какво от това. Мастилото по пакта още не е изсъхнало, а той вече изглежда мъртвороден. Това казва на прокситата на Русия и Китай: „Не разчитайте на нас“. Това ще бъде още по-вярно, ако се стигне до нещо близко до американски успех в Иран.

Въпросът за успеха е ключов. Дали става дума за смяна на режима? Дали е „заличаване“ (терминът на Тръмп) на ядрения капацитет на Иран сега и в близко бъдеще? И двата изхода биха били приветствани в Близкия изток и САЩ. Следващият въпрос е: на каква цена?

Преди да отговорим, нека погледнем как САЩ стигнаха дотук, че Тръмп да може едностранно – и без резолюция на Конгреса, да не говорим за формално обявяване на война – да организира, разположи и стартира такава сила срещу Иран.

Има три структурни причини за това.

Първо, Конгресът от години пренебрегва правомощията си за водене на война. Той не отмени оторизацията за използване на военна сила (AUMF) след 11 септември по време на администрацията на Джо Байдън, когато имаше шанс. Бърз тест: Кога за последен път Конгресът е обявявал война? Мислите си за Корея, Виетнам, Войната в Залива, Афганистан, Ирак? Проверете фактите си.
Второ, Тръмп се завърна в Белия дом миналата година с проект за имперско президентство – от „Проект 2025“ до изграждане на империя. Дали това заграбване на власт беше причинено от почти фаталния опит за покушение срещу него в Бътлър, Пенсилвания? Способността на хищника да подуши слабостта на Русия и предпазливостта на Китай? Или просто безразсъден подход към живота, вярвайки, че винаги може да се измъкне чрез ПР? Последното е психологическо изследване извън обхвата на този анализ, но си струва да се обмисли.
И накрая, имаме съдебна система, която е зле подготвена да реши кой има правомощието да обявява война в моменти на непосредствена заплаха.
Така президентът действа безнаказано. Това е структурната част от уравнението.

Следва личната и политическата част: Има причина първите задгранични президентски пътувания в първата и втората администрация на Тръмп да бъдат до Саудитска Арабия, а най-личните му ангажименти във външната политика да бъдат с Израел: петрол, гласове във Флорида и семейна печалба. Свалете или обезвредете Иран и получавате и трите.

Накрая, резултатите: Тази атака срещу Иран може да бъде ситуация „печеля-печеля“ за Тръмп.

Сценарий за Първа победа: Той сваля престъпния ирански режим с дръзки военни действия и дори продължителна война (с координирани действия от страна на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Турция, Израел) без американски сухопътни войски, макар и с някои американски жертви. Неговият високорисков гамбит с висока печалба слага край на режима на моллите и допълнително прекроява Близкия изток, точно както политиките на Роналд Рейгън помогнаха за прекрояването на Европа след Студената война.

Сценарий за Втора победа

Нещата се объркват: сериозни американски жертви, атаки срещу съюзници и терористични ответни удари в САЩ. Нещата излизат извън контрол. Как това е победа?

Той обявява извънредно положение. Не военно положение, а укрепване на силите за вътрешна сигурност (опитайте се да се занасяте с ICE [имиграционните власти] сега!) и по-широко разполагане на Националната гвардия. Най-важното – потенциално ограничаване на гражданските свободи в изборна година.

Ясно е, че той би предпочел Първата победа пред Втората, а Втората победа, разбира се, може да се обърне срещу него, но хей – той е направил сметката си.

Междувременно трябва да се молим за мъжете и жените в униформи, за цивилните в региона. Над половината ирански американци живеят в Калифорния, с най-висока концентрация в Южна Калифорния (Лос Анджелис често е наричан „Техеранджелис“). За тях, техните приятели и семейства, това е изключително напрегнат и тежък момент, независимо от желания от тях изход по отношение на иранския режим.

Превод: Faktor.bg