Александър Левченко*

На фона на икономическата криза в РФ търговският оборот се срина. Общият товаропоток в контейнери в Русия спадна с 10,5% в сравнение с 2025 г. Вътрешните превози намаляха с 13%, покупката на чуждестранни стоки се свива, като е загубила 15% спрямо миналогодишните обеми. Износът също показва негативна динамика, но спадът му изглежда по-скромен и се ограничава до 4%. Причините не са трудни за намиране – охлаждането на руската икономика, санкциите и трудностите с международните разплащания, както и прекомерната цена на заемните средства. Предприемачите ще помислят десет пъти, преди да внесат нещо от чужбина, а собствено производство почти няма. Но за валутния пазар тази аритметика има успокояващ ефект. Спадът на вноса означава намаляване на търсенето на валута. А това е фактор в полза на 
укрепването на рублата или по-скоро на по-плавното ѝ отслабване.

Рязкото понижение на товаропотоците в Русия във всички направления е пряка последица от пренасочването на страната към военни релси. Колосалните разходи за войната в Украйна стремително изтощават държавния бюджет, лишавайки транспортната инфраструктура от жизненоважни инвестиции. Когато всички налични ресурси и мощности са хвърлени от Кремъл за обслужване на военно-промишления комплекс, вътрешното потребление и производство закономерно се свиват, което се отразява в срива на логистиката. 

Сривът на вноса с 15% и спадът на транзита показват как международните санкции откъсват Русия от глобалните вериги за доставки. 

Страната се оказа в дълбока изолация

Затворените пазари, технологичното ембарго и сложните международни разплащания правят външната търговия икономически нецелесъобразна. Антируските санкции отблъскват международните партньори, превръщайки някогашния перспективен транзитен коридор в логистичен тупик. Укрепването на рублата на фона на спада на вноса не е признак за финансово здраве, а свидетелство за проблеми, причинени от изолацията. Поради санкционните бариери бизнесът физически не може да закупува чуждестранни стоки, затова търсенето на валута е изкуствено занижено. Такава 

привидна валутна „стабилност“ прикрива

общото отслабване на руската икономика, която се свива под тежестта на военните разходи и откъсването от световния пазар. Небивалата цена на заемните средства, поради която предприемачите се отказват от покупки, е следствие от войната срещу Украйна, тъй като Централната банка на РФ е принудена да поддържа екстремно високи лихви, за да ограничи инфлацията, раздута от колосалните бюджетни вливания в армията и военно-промишления комплекс. Поради това обикновеният цивилен бизнес се лишава от достъп до кредити, не може да покрива нарастващите поради санкциите разходи и е принуден да свива търговската си дейност.

Синхронният спад на вноса и вътрешните превози с 13% доказва, че заместването на чуждестранните стоки с местни не е успяло, 

тъй като „свое почти няма“. 

В условията на технологична блокада на Русия и остър недостиг на кадри, засилен от военните действия, икономиката не е способна на вътрешен растеж. Създаването на независими производства се оказа невъзможно в страна, чийто бюджет е изтощен от войната, а достъпът до световните технологии е блокиран.

Медиите също съобщиха, че в социалните мрежи се разпространяват видеа с 

празни търговски центрове 

в различни региони на Русия. Потребители показват затворени магазини и огромен брой свободни помещения под наем, наричайки това нагледна последица от данъчната реформа и спада на покупателната способност. Предприемачи в цяла Русия съобщават за затваряне на бизнесите си. Много от тях не са се справили с увеличената данъчна тежест, тъй като воденето на бизнес е станало нерентабилно. От 2026 г. руските власти 

повишиха данъка върху печалбата с 5%,

а стотици хиляди компании за първи път станаха платци на ДДС. Базовата ставка на ДДС нарасна от 20% на 22%, а прагът на приходите за прилагане на опростената система за облагане бе намален от 60 на 20 млн. рубли. Също така бяха отменени преференциалните данъчни режими. Освен това Централната банка на РФ установи ключова лихва на ниво 15,5%. За бизнеса стана много по-трудно „да свързва двата края“. Тези промени станаха част от данъчната реформа, насочена към увеличаване на приходите в федералния бюджет и намаляване на дефицита. Покупателната способност на населението намаля. През 2025 г. броят на банкрутите се увеличи с 32%, а обемът на просрочените кредити – с 33%.

Войната в Украйна превърна бюджета на Русия в инструмент

за нейното обслужване, където отбранителните разходи през 2025 г. достигнаха рекордните 17 трилиона рубли (около 41% от всички разходи). Повишаването на ДДС до 22% и на данъка върху печалбата не се превърна в „реформа за развитие“, а в средство за запълване на бюджетната дупка от 5,7 трилиона рубли, възникнала поради милитаризацията. Кремъл фактически прехвърля цената на продължителната „СВО“ върху раменете на предприемачите, превръщайки 

бизнесмените във финансови донори на воденето на войната

Радикалното понижаване на прага на опростената система за облагане от 60 на 20 млн. рубли е пряк удар по самонаетите и малките предприятия, които вече не могат да субсидират военните амбиции на Москва. В условията на изтощен бюджет Кремъл съзнателно подкопава частната инициатива, принуждавайки хиляди малки компании за първи път да плащат ДДС. Празните търговски центрове в Русия се 

превръщат в паметници на икономика, 

в която оцелява единствено държавната поръчка, а потребителският сектор е принесен в жертва. Огромните вливания във военната индустрия ускориха инфлацията. Такава политика направи кредитите недостъпни за бизнеса, лишавайки го от възможност да се разширява. Спадът на покупателната способност и увеличаването на броя на личните банкрути с 32% са пряка последица от това, че икономиката престана да работи за нуждите на населението. Целият ресурс на страната е насочен към производството на оръжие, което не създава добавена стойност в гражданския живот, но засилва инфлационния натиск. Рекордните 1,6 трилиона рубли просрочени кредити на руснаците към 2026 г. свидетелстват, че финансовият резерв на населението е изчерпан от войната. 

Предприемачите не виждат смисъл в легалната дейност, 

тъй като всяка печалба сега се изземва от държавата за войната или се изяжда от инфлацията. Резултатът от кремълската реформа е очевиден: масово закриване на компании, преминаване в „сивия“ сектор и „гибел“ на предприемаческата среда, която няма да може да бъде възстановена с години.

В същото време огромният руски регион Кузбас се оказа във финансова криза поради спада във въгледобивната промишленост. Медиите съобщиха, че според януарския отчет на министерството на въгледобивната промишленост на Кузбас секторът окончателно е навлязъл 

във фаза на постепенен спад

Според данните за януари 2026 г. добивът на въглища в региона е спаднал със 7% (до 15,8 млн. тона) в сравнение с декември 2025 г. Преработката – минус 7,9%. Износът се е сринал с 15,5%. Проблемите във въгледобивната промишленост на Кузбас започнаха през 2022 г., когато след началото на войната срещу Украйна западните санкции напълно затвориха европейския пазар, който преди това беше един от ключовите за региона. Допълнителните ограничения на САЩ през 2024–2025 г. засегнаха големи компании, което усложни плащанията, логистиката и договорите. Печалбата беше повлияна и от железопътните тарифи, които през последните години са се увеличили с 50%. В резултат само през 2025 г. въгледобивният сектор в Кузбас загуби 4 хиляди работни места, а около 30 от 150 въгледобивни предприятия или са спрели, или са на ръба на закриване. При тези условия бюджетът на региона недополучава 36 млрд. рубли.

Санкциите, въведени от Запада и САЩ срещу въгледобивната промишленост на Русия заради войната в Украйна, изиграха ключова роля за

влошаването на ситуацията в Кузбас, 

като намалиха износните възможности и достъпа до традиционните пазари. В резултат много руски въгледобивни компании в региона загубиха стабилни клиенти. Това доведе не само до финансови загуби, но и до трудности при осигуряването на търсенето, което задълбочи икономическата криза. Регионът твърде дълго се е ориентирал само към въглищата, пренебрегвайки други отрасли, което го направи уязвим към външни и вътрешни кризи. В условията на санкции и спад на цените на въглищата Кузбас се сблъска със сериозни икономически проблеми, които изостриха социалната нестабилност. Намаляването на обемите на производство, закриването на някои предприятия и съкращаването на работни места са последица от спада на цените на въглищата и санкциите, които ограничиха износните възможности. Това доведе до нарастване на безработицата в региона, където алтернативни източници на доход практически липсват. Съкращаването на износните възможности и загубата на достъп до традиционните пазари сериозно удрят по приходите от въгледобивния сектор, който 

остава основен източник на бюджетни постъпления

за региона. В резултат на спада в производството и износа на въглища много предприятия се оказаха на ръба на закриване, а бюджетът отново се сблъска с недостиг на средства за финансиране на социални програми, инфраструктурни проекти и други държавни нужди.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)