Свят
Анализатор: Разделителните линии в ЕС стават все повече - сделката между северните и южните държави под въпрос
Липсва централизирано лидерство от страна на ЕС, няма една централна, по-стабилна фигура или институция, която да обедини европейските държави
Онлайн срещата на европейските лидери е важна за успокояването на европейския пазар на фона на въпросите може ли да бъде постигната "сделка" между южните и северните държави. Срещата дава сигнал, че може да се постигне споразумение за общо финансово излизане от кризата, предизвикана от Covid-19. Този прочит прави анализаторът Михаил Кръстев след дистанционния диалог между европейските лидери снощи, очертал финансова рамка за излизане от кризата.
Разделителните линии в Европейския съюз стават все повече – между страните в еврозоната и извън нея, между южните и северните държави, които водят по-строга фискална и финансова политика, изтъкна Михаил Кръстев в ефира на БНР.
Липсва централизирано лидерство от страна на ЕС, няма една централна, по-стабилна фигура или институция, която да обедини европейските държави, смята той. „Не виждаме единна европейска политика. Нещо повече – виждаме все по-голямо разделение между европейските държави.“
Диалогът отсъства от избухването на кризата с коронавируса насам, подчерта анализаторът. Италианският случай според Кръстев е показал на европейците, че устойчивият в мирно време ЕС не е толкова стабилен в критична ситуация.
Кръстев прогнозира сериозни проблеми в икономиката на ЕС заради отсъствието на базово разбирателство за това как трябва да действа свободният пазар. Анализаторът даде пример с испанското социалистическо правителство, което нарушава икономически парадигми чрез национализацията на частни болници, преустановяването на свободния пазар на акции и предложението да се въведе универсален базов доход. Не можем да очакваме, че консервативна Германия ще гледа с добро око на това, защото в един момент ще й се наложи „да плати сметката“, посочи Михаил Кръстев.
Всяка държава в Европейския съюз реагира и действа по време на кризата с Covid-19 както намери за добре, което не кореспондира с идеята за единна Европа, обобщи той.
Още от Свят
„Никой не е в безопасност“: The Economist разкрива какво стои зад новата вълна от руски атаки в Европа
Според изданието действията са замислени така, че да бъдат достатъчно мащабни, за да окажат влияние, но да останат под прага, който би предизвикал военна реакция от НАТО.
Ердоган зове в ООН: Упражнете по-голям натиск върху Израел
Той изрази надежда, че в крайна сметка ще бъде създадена независима палестинска държава с териториална цялост, в границите от 1967 г. и с Източен Йерусалим за столица.
Кремъл безочливо отхвърли идеята за временно примирие с Украйна: Москва настоява за „траен мир“
„Путин и руската страна винаги са заявявали, че ние се застъпваме за здрав мир, мир завинаги, а не за примирие, което по същество няма да даде нищо“, заяви Песков