"Парите днес се контролират от централните банки, които иззеха този изключително пазарен феномен - парите, и вече ги създават като количество и интензитет, въз основа на собствените си чисто политически цели - да обслужат определено правителство, ако има икономическа криза". Това каза пред БНР икономистът и финансов анализатор Кузман Илиев. Той е автор на книгата "Кой контролира парите ни?".
Илиев подчерта, че централните банки са независими, но само в рамките на правителствената политика и обясни, че именно чрез контрола над парите се придобива изключителна власт. По неговите думи така има силен недемократичен елемент в пълния контрол на парите.
"Ако едно правителство иска да направи война, то трябва да увеличи разходите за военизиране, като вдигне данъците, но това е много болезнено политически, достатъчно е да напечата нови пари и да направи войната много по-възможна, отколкото би била в демократичния процес, когато гражданите ще кажат, че не са съгласни и че войната е ненужна, защото те обедняват и данъците са им високи".
Кузман Илиев сподели още, че един от най-важните икономически уроци гласи, че работата на икономиста е да изследва не това, което се вижда, а това, което остава скрито. Не случайно тази книга открехва завесата за ефектите от намесите в пазарните отношения, които остават скрити за невъоръженото око.
Написана на принципа на статии по отделни важни теми, пречупени през разнообразието на реалността, „Кой контролира парите ни?“ засяга живота на всеки от нас. Защо инфлацията прави войните по-вероятни; капитализмът ли е виновен за кризите; защо и как социалните мрежи налагат „мека“ цензура; пари или инвестиция е биткойн; как да оцелеем по време на икономическа криза; идва ли залезът на цивилизацията и има ли противоотрова?
Това са само част от темите, върху които авторът хвърля нова светлина, помагайки за по-доброто разбиране на света на икономиката и политиката – вчера, днес и утре.
Фактор
Илиев подчерта, че централните банки са независими, но само в рамките на правителствената политика и обясни, че именно чрез контрола над парите се придобива изключителна власт. По неговите думи така има силен недемократичен елемент в пълния контрол на парите.
"Ако едно правителство иска да направи война, то трябва да увеличи разходите за военизиране, като вдигне данъците, но това е много болезнено политически, достатъчно е да напечата нови пари и да направи войната много по-възможна, отколкото би била в демократичния процес, когато гражданите ще кажат, че не са съгласни и че войната е ненужна, защото те обедняват и данъците са им високи".
Кузман Илиев сподели още, че един от най-важните икономически уроци гласи, че работата на икономиста е да изследва не това, което се вижда, а това, което остава скрито. Не случайно тази книга открехва завесата за ефектите от намесите в пазарните отношения, които остават скрити за невъоръженото око.
Написана на принципа на статии по отделни важни теми, пречупени през разнообразието на реалността, „Кой контролира парите ни?“ засяга живота на всеки от нас. Защо инфлацията прави войните по-вероятни; капитализмът ли е виновен за кризите; защо и как социалните мрежи налагат „мека“ цензура; пари или инвестиция е биткойн; как да оцелеем по време на икономическа криза; идва ли залезът на цивилизацията и има ли противоотрова?
Това са само част от темите, върху които авторът хвърля нова светлина, помагайки за по-доброто разбиране на света на икономиката и политиката – вчера, днес и утре.
Още от Бизнес
Енергийният министър: Договорът с "Боташ" е конфиденциален, няма да бъде публикуван
Ива Петрова подчерта, че страната разполага с достатъчно мощности, които могат да покрият потреблението независимо от критичната ситуация с нивото на Дунав
Брюксел е изправен пред нова търговска битка с Китай
Сега проблемът е, че новият канал за навлизане на китайски стоки ще минава през Турция и Мароков, където Пекин хвърля огромни инвестиции, за да заобикаля европейските бариери
Иран готви забрана американски кораби да минават през Ормузкия проток
Цената на петрола отново тръгна нагоре заради напрегната ситуация в Близкия изток