Стефанос Георгакопулос, Дойче Веле

През миналата година големите християнски църкви празнуваха Великден заедно, но през 2026-а празникът отново се падна на различни дати. Защо е така и възможна ли е промяна?

Докато Католическата и Протестантската църква в Германия продължават да отчитат сериозен отлив на вярващи, третото направление в християнството - Православието - е във възход. Както сочат данните - в Германия има над четири милиона православни вярващи. Най-голяма е общността на Румънската православна църква, следвана от гръцката, сръбската и руската.

Разрастването на Православната църква е тясно свързано с миграцията от Източна  и Югоизточна Европа, както и от Близкия изток. Става дума както за трудовата миграция от 1960-те години от страни като тогавашна Югославия, така и за по-новите имиграционни вълни, например бежанци от Украйна или Сирия. За много имигранти църковните общности имат съвсем не само религиозен характер: те са социални и културни центрове.

Макар между западните и православните църкви да съществуват някои основни сходства, има и големи различия що се отнася до литургията, богословския подход и църковната организация. Дори празниците не съвпадат.

През 2026 празнуваме Великден поотделно

След като през 2025 година всички големи християнски църкви отпразнуваха Великден заедно, през 2026-а католици, протестанти и православни отново празнуват поотделно. Западните църкви отбелязаха празника на пети април, а православните, с няколко изключения, го отбелязват днес, на 12 април. Различните дати се дължат на различните календарни традиции и правила за изчисляване на Великден.

Въпросът за правилната дата на Великден занимава църквата от почти 2000 години, разказва гръцко-православният архиерей Раду Константин Мирон. "През IV век в Никея (днешния турски град Изник) се е състоял голям Вселенски събор, чиято 1700-годишнина бе отбелязана миналата година. Този събор от 325 година след Христа е определил кога трябва да се празнува Великден: в първата неделя след пролетното равноденствие, с допълнителното условие, че преди това трябва да е минал еврейският празник Пасха", обяснява Мирон.

Обща дата е възможна

По време на честванията през 2025-а за 1700-годишнината от Никейския събор беше подновена дискусията за обща дата за Великден.  Миналия номеври папа Лъв XIV посети историческото място в днешна Турция, призова за единство на християнските църкви и отправи молитва заедно с Вселенския патриарх Вартоломей I. Двамата църковни водачи принципно подкрепят общата дата за Великден и подчертават, че това би било видим знак за християнското единство. Макар досега да не е постигнат пробив, волята за сближаване бе формулирана по-ясно отпреди. 

Според Раду Константин Мирон, годишнината от Никейския събор е напомнила на мнозина как първоначално е била определена датата на Великден и че католиците и православните трябва да се върнат към съвместното отбелязване на празника. В същото време той самокритично отбелязва: "Ние, православните, понякога сме малко бавни и, признавам, донякъде формалисти. Разбира се, датата на Великден не е най-важното - решаващо е, че празнуваме Възкресението Христово. И ако го правим заедно, това естествено е по-добре - така и трябва да бъде".

Надежда за общ Великден

Макар пътят към споразумение да изглежда все още дълъг, междувременно има основателна надежда за обща дата за Великден. Юбилеят на събора от Никея показа, че историческите решения могат да бъдат преосмислени и обсъдени съвместно. Днес православните и католиците са свързани от много повече неща, отколкото преди години изглеждаше, че ги разделят.

Все повече духовници изглежда споделят мнението, че един общ Великден не би бил загуба на престиж за никоя от църквите, а печалба за общата вяра. И ярък знак за единство във време, в което все повече хора в Европа се отвръщат от църквите.