Парламентът на Унгария избра Андраш Бака за президент на страната

Унгарският парламент избра на извънредно заседание Андраш Бака за президент на страната - той беше кандидат на управляващата партия „Тиса“, бивш председател на Върховния съд.

73-годишният юрист беше избран с тайно гласуване със 140 гласа „за“, 6 „против“ и нито един „въздържал се“.

Кандидатурата на Бака беше обявена в събота от премиера и лидер на „Тиса“ Петер Мадяр, а юристът прие предложението. До номинацията се стигна след продължителен политически конфликт около поста на държавния глава.

„Фидес“ и Християндемократическата народна партия предварително обявиха, че няма да участват в избора на новия държавен глава. Вместо това членовете на техните парламентарни групи поднесоха венци пред мемориала на Унгарската революция от 1956 г. в град Тата.

Опозицията критикува Андраш Бака заради негови решения по два случая, свързани със събитията от 1956 и 2006 г.

Бенце Ретвари от Християндемократическата народна партия заяви във „Фейсбук“, че като член на Европейския съд по правата на човека Бака е „оправдал“ един от обвиняемите по дело за стрелба срещу демонстранти през 1956 г.

Ласло Тороцкаи, председател на партия „Нашата родина“, заяви в парламента, че Бака е отказал обезщетение на „жертвите на политическия терор през 2006 г.“.

Правителството на „Тиса“, което дойде на власт след изборите през април, смяташе досегашния президент Тамаш Шуйок за политическа марионетка и още по време на предизборната кампания даде да се разбере, че той не може да остане на поста си.

В победната си реч на 12 април Мадяр обеща търсене на отговорност от предишното управление и призова Шуйок да се оттегли.

Първоначално правителството на „Тиса“ определи 31 май като краен срок, до който президентът трябваше да подаде оставка.

Най-лесният вариант за управляващите беше Шуйок сам да се оттегли, но това не се случи. На 31 май той публикува видео, в което заяви, че няма намерение да напуска поста и ще изчака становището на Венецианската комисия. Шуйок подчерта също, че въпросът трябва да бъде решен по конституционния ред.

От президентската администрация в двореца „Шандор“ заявиха, че „правният статут на президента на републиката и условията за изпълнение на неговите функции са ясно регламентирани от Основния закон“.

Според действащата тогава конституционна уредба президентът трябва да работи с всяко избрано правителство, а правителството от своя страна трябва да работи с държавния глава, избран от предишния парламент.

Така за известно време се стигна до политическа патова ситуация: Шуйок отказваше да подаде оставка, а правителството на Мадяр изчакваше.

От демократичните промени в Унгария насам президент никога не е бил отстраняван от длъжност, което превърна подобна процедура в значително по-труден вариант за управляващите.

Преди последната промяна в Основния закон президентът можеше да бъде отстранен предсрочно само ако наруши конституцията, умишлено наруши закон при изпълнение на задълженията си или извърши умишлено престъпление.

Тъй като в случая с Шуйок нямаше подобно основание, управляващите избраха да променят Основния закон.

На 13 юли парламентът, в който „Тиса“ разполага с мнозинство, одобри 17-ата поправка в Основния закон, позволяваща отстраняването на държавния глава.

Текстът беше формулиран пределно ясно: „В деня след влизането в сила на седемнадесетата поправка на Основния закон мандатът на действащия президент на републиката се прекратява.“

За да влезе промяната в сила, беше необходим подписът на самия Тамаш Шуйок. След няколко дни той обяви, че ще подпише поправката, и на следващия ден мандатът му беше прекратен.

Президентските функции временно бяха поети от председателя на парламента Агнеш Форстхофер, след което започнаха спекулациите кой ще бъде следващият държавен глава.

„Фидес“ оспори процедурата и обяви, че след като според партията Шуйок е бил принуден да напусне поста по нелегитимен начин, неговият наследник също няма да има легитимност.

Малко след това 16 представители на науката, културата и спорта изпратиха писмо до председателя на парламента, в което предложиха световно известната шахматистка Юдит Полгар за президент.

Петер Мадяр подкрепи идеята и заяви, че Унгария се нуждае от единство, мир и президент, с когото всички унгарци могат да се гордеят. Той покани Полгар на лична среща.

Предложението обаче предизвика критики от анализатори, правозащитни организации и опозиционни партии.

В крайна сметка Юдит Полгар отказа номинацията.

„За мен предложението е чест, но не чувствам, че имам достатъчно сили да поема историческата отговорност да обединя една разделена нация, затова не мога да приема“, заяви тя.

Парламентарната група на „Тиса“ прие решението ѝ „със съжаление, но с уважение“.

След отказа на Полгар започна ново обсъждане на възможните кандидати. Петер Мадяр проведе срещи с историка и носител на наградата „Сечени“ Игнац Ромшич, с адвоката Ботонд Фюльоп, станал известен като „Провинциалния прокурор“, както и с бившия председател на Върховния съд Андраш Бака.

Мадяр заяви, че през последните седмици хиляди унгарци са предложили десетки кандидати, сред които утвърдени специалисти и известни обществени личности.

Ръководството на „Тиса“ проведе разговори с десет кандидати, след което представи три имена пред парламентарната група. При тайно гласуване депутатите избраха Андраш Бака. /БГНЕС