Интервю на Игор Яковенко с анализатора проф. Андрей Пионтковски 

Игор Яковенко:
Добър вечер, скъпи приятели, казвам се Игор Яковенко. В Киев е 19:10…. И както обикновено по петъците обсъждаме текущите събития и мислим заедно с Андрей Андреевич Пионтковски, което ме радва много. Андрей Андреевич, здравейте, радвам се да ви видя.

Андрей Пионтковски:
Здравей, Игор.

Игор Яковенко:
Андрей Андреевич, темата днес е една: Израел влезе в преговори с Иран, показа на практика как трябва да се действа, даде нещо като майсторски клас, обясни как се говори с агресор, отговори на атаката от 7 октомври – обезглави практически военното ръководство на ИРИ, унищожи ядрени обекти, ликвидира учени, работили по разработката, и заяви, че това е първият етап. Андрей Андреевич, какво е вашето мнение – какви са последствията, не само за Близкия изток, а за целия свят?

Андрей Пионтковски:
Това е блестящ военен успех. Огромно събитие с исторически и глобален мащаб. Променя цялата карта на Близкия изток. Даже тези арабски държави, които преди край се обявяваха против Израел, се включиха в свалянето на дроновете – Иордания, Саудитска Арабия… Арабските страни ликуват, както и цялата цивилизована общност – освен един единстввен човек, Москва, където има антисемитски настроения.

Това има огромно значение и за войната, включително агресивната война на Русия срещу Украйна. Аз от няколко часа в различни стриймове изтъквам, че това има значение и за Украйна. Ще обясня: дроновете „Шахед“, които Иран достави. ...Дълго време Русия разчиташе почти изцяло на Иран, а сега – руската индустрия произвежда значително количество. Това не е просто военен епизод, а военно-политически и психологически факт. Руският елит – онези, дето са в бункера, милиардерите – те също гледат на света и виждат това.

Нашите зрители четат знаменития манифест на капитулация, разпространен от някакъв Марков, получил а роля на „юродив“  – и той казва:

„Не мога повече да се моля за царя Ирод… Богородице велика…“

Текстът разкрива огромни геополитически загуби на Русия и нейното ръководство в тази война: загуба на близкото зарубежие – Азербайджан и Армения окончателно се откъснаха от орбитата на Москва. Казахстан, който преди 3 години още демонстрира влияние, сега се дистанцира. Афганистан също. Сирия е провал. На този фон режимът, с който само преди един–два месеца Москва подписва стратегически договор, е абсолютен провал.

Характерна е позицията и на Тръмп – аз го наричам Трампо. Неговата първа реакция бе срамна: говорител на държавния департамент каза, че „ние нямаме нищо общо с това“, основен интерес на САЩ бил сигурността на военните им бази. Този тип тон е детски и наивен – все пак, когато Хуситите бяха спрели атаките срещу американските кораби, според Тръмп, все още следят…

Израелската авиация доминира в иранското небе – няма ПВО, няма иранска авиация. Дроновете, опитали се да ударят Йордания и Саудитска Арабия, бяха свалени. Балистичната атака така и не се осъществи. Израелският удар срещу корпус „барджа“ [ХСБ] беше огромна подготовка към по-нататъшно отслабване на режима. Артилерията на корпус „басидж“ – стотици ракети, които бяха считани като сдържащ фактор – беше унищожена. Дроновата агресия срещу арабските страни показа също, че ПВО работи.

Тръмп оживя от радост и заяви подкрепа за израелската атака. Но той е Тръмп – веднага предложи преговори. Еволюцията на позицията му е драматична. От „не искам конфликт“ до „Израел може да го провали, но сега стоя зад него“. Тази траектория показва неговото разбиране – подкрепя този, който е силен. Ако Украйна покаже тази сила, Тръмп автоматично ще я подкрепи. Засега това не се случва, но вярвам, че ще дойде време.

Игор Яковенко:
Андрей Андреевич, вярно ли е това?

Андрей Пионтковски:
Да, бих добавил – в подкрепата си Тръмп най-вече защитава себе си като миротворец. Може да се надява и на Нобелова награда, защото направи 180-градусова промяна в позицията си.

Той разказва как го молели, викали го да посредничи, целували… Именно той пратил своя човек в Аман и не отменил преговорите в неделя. Израел нанесъл удар, показал сила – и Иран може да се съгласи да спре обогатяването на уран, но залозите са много по-високи – става дума за режима, не само за ядрено оръжие.

Израелската авиация тотално контролира иранското небе и продължава да търси нови цели. Аз винаги поддържах подобен удар. Целите не са само ядрени – има и нефтена инфраструктура, кораби, пристанища в Ормузкия пролив… Иран заплаши да унищожи израелската нефтена индустрия, но те нямат техника да отговорят в момента. Израел има шанс столетие – исторически шанс да осигури сигурността си и да победи терористичните режими от рода на Иран, Хамас, Хуси. Възможност, която Тръмп не разбира – той нищо не разбира от световна политика.

Това е вдъхновяващ успех и за Украйна и нейните съюзници, макар че не говорим отново за Тръмп. Но днес не мога да не спомена – в последните седмици всяка седмица Тръмп се среща с лидерът на украинската опозиция Линзграх… Става консенсус за това, че той е разочарован, че няма какво да направи, готов е да се оттегли и вината е на руснаците, понякога и на Зеленски. Но западните лидери – например Меркел и Греъм – се споразумяха с Тръмп за още една победа: Европа ще се справи със собствената си сигурност, ще купи ракети за Пейтриът, Хаймърси и др. САЩ произвеждат единствено тясната им част. Европа може да произвежда останалото. Появата на още F-16 в украинското небе – су-35, 40 години по-късна… Колкото повече F-16 и пилоти на Украйна, толкова по-голям шанс за победа в тези летни настъпления на Москва.