Руският политолог в изгнание Андрей Пионтковски гостува в подкаста на сънародника си Майк Фейгин. Ето част от разговора им:

— Какво всъщност мислят във Вашингтон за това — ще бъде ли провален парадът на Путин и неговото изказване от страна на Киев, или има варианти Москва да направи някаква крачка назад, да се договаря за нещо подобно, или Тръмп ще…?

— Е, отстъпление и договаряне — това вече е признак за поражение на Путин. Какво направи той вече? Помоли Тръмп да помоли Зеленски да не го удря по време на девети май. Това вече е свидетелство за пълно психологическо поражение на Путин. Ние не сме говорили известно време по обективни причини. Искам да опиша мащаба на събитията, които се случиха през това време. Дори самата постановка на въпроса, който обсъждаме сега — какви ще бъдат ударите по Червения площад и така нататък, какви ще бъдат политическите последствия — показва променената ситуация във войната.

Настъпиха принципни изменения в световната обстановка в хода на тази четвърта световна война. Мисля, че — и ми харесва тази моя формулировка, с която писах в една статия, много популярна в „Kyiv Post“ на английски — тя се казва: „НАТО умря. Да живее НАТО 2.0“.

Работата е там, че помним защо беше създадено НАТО още от президента Труман — като механизъм за защита на европейските страни, тогава практически напълно беззащитни срещу надвисналата съветска заплаха. Задачата беше изпълнена, но през целия период на съществуването на първоначалното НАТО европейските страни бяха измъчвани от въпроса: а ако все пак в Белия дом се окаже човек, който не е готов да изпълнява задълженията на Съединените щати по защита срещу съветската агресия, а по-късно вече срещу руската?

И съответно десетилетия наред те мечтаеха и правеха опити да създадат европейска армия, които, за съжаление, не доведоха до нищо. Когато такъв човек се появи там, особено по време на втория си президентски мандат, той направи всичко за разрушаването на НАТО. Какво означава разрушаване? Организацията съществува прекрасно в Брюксел, стотици чиновници си съществуват чудесно там. Но същността на НАТО е психологическото доверие — доверието в гаранцията за сигурност от страна на Съединените щати.

От тези гаранции той публично, максимално твърдо се отказва. Това оказа благотворно въздействие върху европейците. Те бяха поставени пред дилема: какво ще стане, ако Путин пробие украинския фронт? Те знаят какво ще стане. Има един генерал Попов, председател на комитет по отбраната, официално лице. Той всеки път повтаря: „Когато стигнем до границите на Полша, европейците ще ни молят на колене за пощада“. Е, те все пак решиха да не молят на колене за пощада.
Това е първата ми теза — че НАТО умря. Сега за това, че да живее НАТО 2.0. НАТО 2 е много интересна организация. Тя няма никакъв устав, декларация, дори ясно членство. Ще обсъдим по-нататък кой е член. Но тя има това, което е нужно сега — не просто гаранции за сигурност, а реално осигуряване на сигурността. И не само на Украйна, а на всички европейски страни.

НАТО 2 има много интересна структура. Състои се от две взаимно допълващи се части. Първата част е действащата европейска армия — това са въоръжените сили на Украйна. Друга европейска армия засега няма. А втората част са европейските членове на НАТО, които се превърнаха в огромен военно-промишлен комплекс на тази армия.
По същество първият документ, който на практика декларира съществуването на НАТО 2, е публикуван от неговия противник — Русия, която преди няколко седмици публикува списък на основните предприятия от военно-промишления комплекс, обслужващи Украйна, разпръснати из цяла Европа. Интересно е, че този списък започва с няколко предприятия в Турция.
Така че членове на НАТО 2 са, на първо място, водещият член Украйна, която носи основната тежест на защитата на Европа. Следват Турция — много важно — Франция, Германия, Англия, Полша, Румъния, Швеция, Финландия, Латвия, Литва, Естония, Нидерландия, Белгия, Канада. В по-широк смисъл към този списък могат да се добавят и Япония, и дори Австралия.

Това е огромно политическо постижение. Но също така в хода на войната се случи технологична революция, извършена от украинската армия. Украинската армия сега явно превъзхожда руската — това се вижда всяка седмица — в технологиите на безпилотниците и в организацията на тяхното използване.

Не е изненадващо, че Украйна вече е сключила споразумения с десетина държави — не само европейски, но и от Близкия изток — като лидер в новите военни технологии, особено в дроновете.

Какво осигурява Европа? Както казах — целия този промишлен комплекс, който работи денонощно, включително по новите украински технологии. Европа осигурява финансиране — както за продължаване на войната, така и за функционирането на икономиката — и доставя въоръжение. Част от това въоръжение тя купува от американците, но все повече е собствено производство, включително по украински технологии.
Тази нова картина напълно промени психологическото състояние в Русия. Ако гледате руските канали и военните кореспонденти, ще видите нарастваща паника.

— Често се задава въпросът: добре, това НАТО 2 дава предимство на Украйна — но как това предимство ще се превърне в победа?

— Вече е ясно, че никакво настъпление на руснаците няма да има. Фронтът стои.
Нека подчертаем още веднъж — Европа осигурява финансиране и оръжие. Освен това е ясно, че военни специалисти, доброволци и военнослужещи от европейски страни работят на място — като пилоти и специалисти. Единственото, което Европа не доставя, са пехотни дивизии. Първо, тя ги няма. Второ — какво биха правили те в една напълно нова война с нови технологии? Те биха били като кавалерия в Първата световна война.
Сега Европа предоставя всичко необходимо за победа. Как ще се реализира тази победа? Първият вариант — в Москва вече се чува паника. Пропагандисти открито крещят, че губят. На практика те настояват Путин да сключи примирие по линията на фронта.
Сега има преходен период. Може би днес Украйна би се съгласила на такова примирие — което за Путин би било огромно политическо поражение. Но не е сигурно, че при продължаващ успех тя ще се съгласи.
Победата няма да бъде колони, маршируващи към Москва. Нека си спомним как завърши Първата световна война — война на изтощение. Германия капитулира, без вражески войници на нейна територия. Така и тук — войната ще завърши с политически крах на една от страните — или Киев, или Москва. И вече е ясно накъде вървят нещата.
— Добре, а какво е мястото на САЩ и Тръмп?

— Тръмп, въпреки ексцентричността си, се люшка — от открита подкрепа за Москва до други позиции. Но аз отдавна казвам: независимо от отношението му към Украйна, той няма да премине определена граница. Не защото има емпатия, а заради баланса на силите в американската политика. В кабинета му има ключови фигури, които подкрепят Украйна.

Затова не бих имал илюзии — но и не бих се тревожил. Оръжията ще продължат да се продават чрез Европа. Освен това новите технологии — особено дроновете — играят все по-голяма роля.

— Добре, нека погледнем към Близкия изток. Ще се възобнови ли войната с Иран?

— Ще започна по-общо. Въпреки действията си спрямо Украйна, Тръмп има едно „положително“ качество — той подкрепя Израел и разбира заплахата от Иран, който се стреми да унищожи еврейската държава.
Той подкрепи Израел при сериозни удари срещу Иран. Основната задача сега е ликвидирането на ядрената програма на Иран.
Всяко приключване на войната, при което този режим остава, ще бъде поражение за Израел, САЩ и Запада. Проблемът е, че това не може да стане без вътрешна промяна в Иран.
Тръмп е между два страха: нова война може да му коства изборите, но компромис с Иран ще бъде исторически позор. Затова той избира поетапна стратегия — първо блокада, после ограничени удари, и ако това не помогне — други варианти.
Той няма да започне мащабна сухопътна операция — това би означавало сериозни загуби, които американското общество трудно приема.
Има и друг вариант — участие на регионални сили, например турска армия. Това също се обсъжда като хипотеза.
В крайна сметка стратегията изглежда поетапна: или Иран ще капитулира под натиск, или ще се стигне до по-сериозни действия. Това е логиката, която се очертава в момента.