Руският политолог проф. Андрей Пионтковски, който живее в САЩ, отново говори в канала на украинския журналист Роман Цимбалюк. Ето част от разговора:

Здравейте на всички! Провеждаме любимия ни понеделнишки стрийм с Вашингтон. Да, имаме телемост Киев-Вашингтон. На линия е Андрей Андреевич Пионтковски. Здравейте, Андрей Андреевич!

Добър ден, Роман, добър ден, Вова!

Андрей Андреевич, по някаква причина целият свят с огромен интерес наблюдава и анализира какво ще стане след началото на тази гигантска световна търговска война. И ние също сме заинтересовани, но единствено в контекста на войната. Имам въпрос към вас: как смятате, какво означава това, включително и протестите? Как да изведем главното, което ще повлияе на развитието на бойните действия и на американската политика спрямо Путин – ако все още има такава в плановете му?

Много правилен въпрос. Всъщност с това и исках да започна. Тръмп, разбира се, се провали напълно с тази си тарифна политика. Тя е напълно некомпетентна. Но нас не ни интересува благоденствието на обикновените американци. Нас ни интересува политиката на Съединените щати спрямо Украйна.

И ето какво се случва – Тръмп, с тази си явна глупост, стана по-уязвим на вътрешния фронт. И за него опасни не са демонстрациите, организирани от демократите, а вътрешнопартийните промени. Винаги съм ви казвал, че в Републиканската партия има едно проукраинско ядро. Те са трамписти, гласуваха за Тръмп, но останаха верни на проукраинската позиция – като например известните Мич Макконъл и Линдзи Греъм в Сената, и „тримата Майк“ в Камарата. Сега те започнаха да действат по-активно, използвайки слабостта и уязвимостта на Тръмп.

Тръмп се превърна в нещо като комунистически пропагандист. Ние с вас сме живели в Съветския съюз – там ни казваха „ще е лошо, ще търпим, но после ще дойде комунизмът и всичко ще бъде добре“. Тръмп днес говори същото – „ще има инфлация, ще търпим, но после Америка пак ще бъде велика“. Това го прави много уязвим.

Проукраинското мнозинство му връзва ръцете. Републиканците, които до скоро сякаш твърде плахо му се противопоставяха по най-важния въпрос, сега се осмелиха и започнаха да говорят. В политиката всичко се решава от баланса на силите – а Тръмп сега е толкова уязвим, че му се налага да се оправдава за икономическата си политика и за действията на Мъск, който изгони хора от офисите в Америка.

Той няма ресурс да отвори нов фронт и да наложи проруската си политика по въпроса за войната. Републиканците се осмелиха. Най-добрата новина е внесеният в Сената двупартиен законопроект от 50 сенатори – сред тях е демократът Блументал и, отново, републиканецът Греъм.

Там се казва, че ако Путин не се съгласи на честното примирие, предложено от американците и украинците, всички страни, които купуват руски петрол, ще бъдат обложени с 500% мита. Това е правилна посока на удара – не да се гонят сенчестите танкери, а да се удари по купувачите, като Индия и Китай. Няма нужда да се разследва – просто се въвеждат митата.

Най-важното тук е отношението към Путин – че Америка е на страната на Украйна. Това е от изключително значение за нас. Ще кажа няколко думи за перспективите на този законопроект. В настоящата активизация на проукраинската фракция, която, между другото, задкулисно се ръководи от моя любимец Маккол – той провежда ежедневни консултации с проукраински конгресмени – вече е немислим сценарият на пълно предателство на Украйна от Тръмп.

Немислимо е той да започне да натиска Украйна, за да постигне някакво споразумение – такъв път вече няма. Тази битка Украйна вече е спечелила, особено с оглед на нарастващата подкрепа от Европа. Путин явно още не разбира, съдейки по продължаващите му престъпни атаки, че е загубил. Първо загуби блицкрига, сега – втория си план: да предизвика вътрешен разкол в Украйна, да свали Зеленски, да доведе на власт някакво „миролюбиво“ правителство. Това вече няма как да се случи.

Европа върви по свой път. Тръмп, въпреки загадъчната си любов към Путин, вече няма как да го подкрепя в опитите му да притисне Украйна – това е невъзможно с оглед на текущия баланс на силите в САЩ.

Миналия път ви говорих за този законопроект. Тогава още не бях разгледал целия списък и казах, че има няколко републиканци, което е добре. Сега се оказа, че са равен брой – 25 републиканци и 25 демократи. Тоест това е квалифицирано мнозинство.

Преди проблемът в Сената беше, че дори сред демократите имаше т.нар. прогресисти – те първи се изказаха срещу помощта за Украйна още през 2022 г. с писмо до Байдън. Те вярват, че Америка е империалистическа сила, виновна за всичко, и всяка намеса в световни дела е нещо лошо.

Но сега всички демократи са проукраински, по партийна линия. А и републиканците също са в мнозинство. Така че този законопроект вече виси над администрацията на Тръмп като дамоклев меч – още една стъпка в полза на Путин, и ще бъде задействан.

И виждаме, че Тръмп – стиснал зъби – започва да изрича критики към Путин. А и тонът спрямо Украйна се промени. Зеленски вече си позволява да повишава тон към американците – първо се скара на посланичката, защото изказала съболезнования без да посочи, че децата са убити от руски бомби. Тя се наложи да се извини. Днес тя вече каза „Русия“. Тръмп също нещо измърмори, че не било редно да се убиват хора, макар да продължава да повтаря, че ако той бил президент, нищо от това нямало да се случи. Добре – нека си вярва.

Атмосферата във Вашингтон се промени. Продължение на „путинско-тръмписткия сговор“ вече е невъзможно.

Случи нещо безпрецедентно – Тръмп започна да уволнява хора от Министерството на отбраната, от киберкомандването, само защото така му каза някаква адвокатка, една женица, която от 25 години обикаля институциите с конспиративни теории, без никакви доказателства. Това беше шок за цялата система за национална сигурност.

Ще дам още един пример – генерал по киберсигурността, който ръководеше защитата на изборите, беше признат от всички за честен и професионален. Но след като Тръмп изгуби изборите, той го обвини в измама. Защо? Защото не искаше да приеме резултатите. Това вече е диагноза.

Така че, този генерал по киберсигурността също беше обвинен в предателство. А какво се е случило после? След като тази баба прекара няколко часа в Овалния кабинет, в събота сутринта един по един започнаха да уволняват тези хора. Тоест, ръководителят на киберсигурността, още трима или четирима от Министерството на отбраната, включително заместник-министър по ядрена сигурност – всичко това е съвсем сериозно.

Това беше удар по собствената му администрация. И това, разбира се, предизвика много силна реакция от републиканците. Такива традиционни републиканци, които винаги са подкрепяли армията, службите. А тук някаква луда жена донася списък с „предатели“, и Тръмп уволнява всички. Това е абсолютна шизофрения. И това сериозно удря по позициите му.

Но нека завърша с основната си мисъл – че в сегашния момент, при този разклад на силите, на практика е невъзможно за Тръмп да наложи своята пропутинска политика. Дори да стане президент, той вече няма тези възможности. Тоест, тази коалиция в Конгреса – тя не просто го ограничава, а вече го контролира.

И тук е мястото да кажем – за нас това е стратегическа победа. Можем да си отдъхнем – няма да има връщане към предателските сценарии, към отстъпки към Путин, към натиск върху Украйна да приеме каквото и да е „мирно споразумение“. Това вече не е на масата.