Според хърватския премиер това е трудна задача, но и разумен срок
Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че може да се очаква Хърватия да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство до втората половина на 2024 г.
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Фактор
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Още от Свят
Главнокомандващият на ВСУ и висши украински чиновници са получили заплахи от администрацията на Тръмп
След изявлението на американския президент украинските власти са били подложени на натиск да спазват примирието и да се въздържат от удари по руските нефтопреработвателни заводи
Кая Калас: Само натиск над Москва може да спре войната в Украйна, Русия да плати за причинените щети
Попитана как си представя победата в тази война, тя коментира, че Украйна трябва да определи това
Христо Грозев: В Кремъл зрее преврат
„Антивоенният лагер включва практически всички олигарси, дори онези, които печелят от войната през последните четири или пет години.