Според хърватския премиер това е трудна задача, но и разумен срок
Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че може да се очаква Хърватия да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство до втората половина на 2024 г.
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Фактор
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Още от Свят
След кървавия атентат в Монако: Има арестуван, разследват следа на украинските тайни служби
Според експерти атаката срещу руския олигарх и близък на Путин по-скоро изглежда като „предупреждение“, отколкото като опит за ликвидиране
Световното по футбол взе четири жертви след победата на Мексико
Трагичния инцидент е станал близо до Пасео де ла Реформа в центъра на Мексико сити, кметът е изразил съболезнования на близките на жертвите и е готов да им окаже пълно съдействие
Китай измества Русия в Сърбия: Белград гради „китайско-сръбска общност със споделено бъдеще“
Пикът на доставките на руско оръжие за Белград е регистриран в периода между 2016 и 2021 година, след което се наблюдава рязък спад