Според хърватския премиер това е трудна задача, но и разумен срок
Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че може да се очаква Хърватия да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство до втората половина на 2024 г.
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Фактор
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Още от Свят
Белгийският премиер се готви да подаде оставка заради бюджетна криза
Де Вевер многократно е предупреждавал за опасността от „снежна топка на лихвите“. Очаква се решението на белгийския крал.
Мелания Тръмп: Близо 800 души бяха евакуирани от украинския Олешки
Първата дама на САЩ изрази надежда "Олешки да стане основата за траен мир между двете страни.“
Иран работи върху план за двудневно отваряне на Ормузкия проток
Говорителят на външното министерство Есмаил Багаеи заяви, че между САЩ и Иран продължава „обменът на послания“ чрез посредници