Според хърватския премиер това е трудна задача, но и разумен срок
Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че може да се очаква Хърватия да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство до втората половина на 2024 г.
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Фактор
"Идеята е да се постигнат и двете, да се влезе в Шенген и еврозоната до края на мандата на това правителство, т.е. до втората половина на 2024 г., каза Пленкович в интервю за "Политико".
Той добави, че това е трудна задача, но и разумен срок.
Европейската комисия обяви през 2019 г., че Хърватия е изпълнила всички технически условия за влизане в Шенгенското пространство, но все пак трябва да бъде приета от членовете, което Румъния и България чакат от много години.
Към средата на миналата година Хърватия се присъедини към Европейския валутен механизъм (ERM II), ключова стъпка към членството в еврозоната.
Пленкович посочи, че поради коронавирусната криза може да се очаква членовете на еврозоната да продължат да замразяват правилата си за фискална дисциплина, но че страните, желаещи да се присъединят към икономическото пространство, не могат да разчитат на подобни "трикове за самопомощ". Той изрази съжаление, че Хърватия трябва да се откаже от консолидацията и стабилизацията на публичните финанси поради икономическите щети, причинени от Covid-19.
Хърватският премиер заключи, че неговото правителство ще има две цели в бъдеще: използване на Европейския фонд за възстановяване и европейския бюджет, и частни инвестиции за генериране на растеж и връщане към рамката от 2017 до 2019 г., когато бе достигнат излишък в държавния бюджет.
Пленкович вярва, че Хърватия ще получи първите средства от Европейския фонд за възстановяване през 2022 г.
Още от Свят
Зеленски направи изявление за бъдещата служба на Сирски и Гнатов
По думите на държавния глава това се отнася до развитието на украинските кибервойски, подготовката на военнослужещи, укрепването на възможностите на подразделенията и развитието на корпусната система.
The New York Times: Путин заложи на това, че ще надживее Запада
Според авторката, въпреки успехите на Кремъл в намирането на партньори, „глобалната мощ на Русия постепенно отслабва“
Среща на ЕС в опит да преодолее съпротивата на Гърция за санкциите срещу Русия
България също имаше резерви срещу пакета, преди от списъка със санкционирани лица да бъдат премахнати руският патриарх Кирил и основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов