Николета Атанасова, Дойче веле

"Когато аз и полицаите бяхме извън обхвата на камерите, някой от тях уж се спъваше и силно ме блъскаше срещу стената. Щом паднех, нечий ботуш "случайно"  ме риташе в тялото или главата."

Андрей е руснак на около 40 години. Живял е в малко градче на петнадесет километра от границата с Украйна. Преди началото на войната постоянно е пътувал до Украйна, защото там има много роднини и приятели. Участвал е в гражданските протести срещу управлението на Владимир Путин още през 2014, когато според Андрей с анексирането на Крим е започнала войната срещу Украйна.

"Познавам украинците от дете"

"Не вярвах, че руските власти ще стигнат и до мен, защото аз съм просто човек с активна гражданска позиция и протестирам срещу несправедливите решения и управлението на Владимир Путин. Нали уж бяхме демокрация... Когато Русия започна войната в Украйна, бях потресен и също участвах в протести. Тогава ме арестуваха два пъти за по пет-шест часа. Първият път само ме предупредиха да не говоря неверни неща и ме заплашиха с по-сериозни наказания. А аз бях написал на плаката си истината, която ми е известна, че „в Украйна няма нацисти“. Познавам украинците от дете."

Андрей продължава да протестира срещу войната в Украйна. Арестуват го втори път. Глобен е с 10 000 рубли. Заплашват го със затвор, защото уронвал престижа на руската армия и споменавал думата „война“. Според Андрей няма нужда никой с думи да уронва престижа на руската армия, защото тя е в разпад още от десетилетия.

"В армията ни караха да вършим безумия"

"Когато отслужвах редовната си военна служба, станах свидетел на това. Офицерският състав в моето поделение вършеше безобразия. Всъщност, почти не съм ги виждал трезви. Караха ни да правим безумия. Например, камиони докарват огромни дънери и ги изсипват в голямо хале, а офицерите ни карат да преброим дънерите. Представете си огромни тежки дънери, които ние, по пет-шест човека, едва вдигаме на ръце, изнасяме ги от халето на плаца, за да ги преброим, а после ги връщаме обратно. В същото време почти не се занимавахме с военна подготовка. Оръжието беше старо и неподдържано, техниката – също, а ние вместо да обърнем внимание на това, броим дънери. Това е моята метафора за руската армия."

Малко след втория арест Андрей отива да живее в близкия областен град. Изненадан е, че няколко дни по-късно го намират и там, за да му връчат повиквателна, в която пише, че е призован за военна служба. Андрей не се явява. Тогава в дома му идва военна полиция. Взимат компютъра, флашки, телефона и фотоапарата му. Затварят го в килия за седмица.

"Излязох ат ареста обезобразен от бой"

"Опитаха се да ме смачкат психически. Не ми дадоха храна през първите 48 часа. Само малко вода. Бях със стегнати белезници и кръв по китките от тях. Килията нямаше прозорци и осветление вътре. През няколко часа, дори и нощем ме извеждаха за разпити. Очите ме боляха от рязката смяна на пълната тъмнина със светлината от прожекторите, които насочваха срещу мен. В началото не ми посягаха директно, а когато аз и полицаите бяхме извън обхвата на камерите, някой от тях уж се спъваше и силно ме блъскаше срещу стената. Щом паднех, нечий ботуш „случайно“ме риташе в тялото или главата. Обвиняваха ме, че мои роднини и приятели в Украйна сега се сражават срещу руската армия и че аз съм имал информация от тях за военните планове на украинците. Разбира се, че нямах такава информация, но като отричах, започваха да ме бият наистина. Боят продължи и когато ме обвиниха, а аз отричах, че помагам на украинската армия, защото изнасям информация за позиции на руската. Обвиниха ме в предателство и ме заставиха да подпиша документ, че след като ме пуснат от ареста, ще отида да се запиша доброволец в армията. Обещах. Иначе щяха да ме убият в този арест. Пуснаха ме. Тогава се видях в огледало – лицето и тялото ми приличаха на лилаво-розова пихтия. Въпреки това, щом излязох от ареста - обезобразен от боя - се обадих на моя приятелка, която ме изведе от Русия. Тръгнах, без да се връщам до дома си, само с паспорт, дрехите на гърба ми и пари в брой."

"Никой не е нападнал моята родина"

За Андрей е ясно, че ако остане в Русия, ще го изпратят на фронта в Украйна или в руски затвор като предател. В момента чака българският съд да реши дали може да остане в България. "Избягах, защото не искам да участвам във военни престъпления. Тази война не е оправдана с нищо. Това, че знам как да използвам оръжие, не е аргумент, за да отида да убивам невинни хора в Украйна. Никой не е нападнал моята родина, за да убива невинни цивилни граждани в Русия. Защо аз да правя това в друга държава? Това ме отвращава. Руснаците ме наричат предател за отказа ми да воювам в Украйна и искат да ме пратят в затвора, където вероятно ще ме убият те, „моите“ руснаци. Абсурдно е и много тъжно."