Работата на българо-македонската комисията не е „замразена“, а фактически прекратена едностранно от Скопие, заяви пред БНР проф. Ангел Димитров – съпредседател на двустранната историческа комисия между България и Северна Македония.

„Когато има съвместен орган, каквато е комисията, решенията трябва да бъдат взимани с взаимно съгласие. Нашите колеги не дадоха предварителен анонс, че възнамеряват да спрат своята работа в комисията, не го направиха дори по време на последното заседание, а едва след неговия край и то по начин, който за тях е окончателно решение. Аз бих приел да говорим за някакво временно замразяване, за някаква дори почивка - това е тяхната дума, ако бяха казали през май, след изборите, ще имаме заседание на еди коя си дата. Засега оставаме в тази неизвестност, която ще донесат тези месеци на предизборни схватки в Северна Македония и преди всичко в тази неяснота около резултатите от изборите“, обясни Димитров в интервю за БНР.

Според него обаче се губи ценно време, което би било полезно и за работата на комисията, и за „тази поредна възходяща линия в отношенията между двете държави“.

Проф. Димитров подчерта, че не е нещо ново „употребата на България“ в Северна Македония преди изборите. Той припомни, че през 90-те години това се е случвало неведнъж и то не само предизборно.

„Искрено се надявам, че този път, защото вече сме влезли в друга фаза от развитието на двустранните ни отношения, политическите структури ще се въздържат от злоупотреба с името на България, защото това не може да остане незабелязано, особено в година, когато се очакват решения за европейското бъдеще на Северна Македония и година, в която нашите две държави ще бъдат домакини на Берлинския процес“.

Вероятно е Зоран Заев да разчита на добрите си отношения с премиера Бойко Борисов, смята проф. Ангел Димитров. Той обаче определи като неизвестна „градивните отношения“, които щял да предлага Заев. 

Историкът смята, че напрегнатата обстановка в страната ще продължи: 

"В Република Северна Македония, в тези традиции на вътрешнополитическия живот, като че ли се залага твърде много на кресчендото в общуването тогава, когато има по-сериозни спорове, а предизборната обстановка го предполага. За съжаление, високо се цени в медиите острият, нападателният, понякога и грубиянски тон. Искрено се надявам, че няма да бъдат прекрачени онези граници, които донякъде ще бъдат наблюдавани отвън, като доказателство, че страната се развива демократично в съгласие със законите, с всички критерии, които биха я доближили до ЕС".