И към днешна дата няма дори и сигнал от колегите от Скопие за среща на Съвместната комисия по историческите въпроси. За съжаление, трябва да отбележим, че няма напредък и по нито една точка от Договора за приятелство, който бе подписан преди три години.

Това заяви съпредседателят на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси проф. Ангел Димитров.

Той посочи, че до момента нямат сигнал от своите македонски колеги, кога ще се състои десетото поред заседание на Комисията, която не е заседавала от ноември 2019 г.

„Станаха три години от подписването на Договора, а фактически няма никакъв видим напредък, в която и да било сфера, не само в работата на историческата комисия. Казвам това със съжаление“, заяви проф. Димитров

Той посочи, че след приемането на РС Македония в НАТО и смяната на президента македонските историци са втвърдили своите позиции. „Очевидно там има определени среди, за които самото подписване на Договора е билет за НАТО и ЕС, а реалното му осъществяване може да бъде оставено за едно далечно бъдеще“, каза българският учен.

Той заяви, че в Комисията е постигнато съгласие само за Старата история, която по същество не засяга двустранните ни отношения и общата ни история. Все още не са завършили прегледа на Средновековната история. Петте личности, за които е постигнато съгласие са светите братя Кирил и Методий, техните ученици св. Наум и св. Климент, както и българският цар Самуил. Но, според проф. Димитров, това едва ли и известно на широката македонска общественост. По отношение на учебниците по история се върви много бавно напред, добави той.

„Ние не правим преглед и инвентаризация на историческите личности. Спираме се само на някои фигури, които са обект на общественото внимание и се честват. За тях търсим един общ подход, който да бъде представен на двете правителства, за да се вземе решение за съвместно честване“, обясни проф. Димитров.

Той посочи, че за Гоце Делчев не може да се стигне до никакво съгласие по следната причина: македонската страна го възприема като личност формираща тяхната нация.

„Те не искат да споменават фактите свързани с България, но не ние с тях решаваме какъв е Гоце Делчев, а самият той с написаното от него. Когато се разглежда една личност въз основа на един текст, той не трябва да се откъсва от масива и не трябва да се противопоставя на доминиращите оценки“, каза Ангел Димитров.

Българската страна предлага много ясна формулировка: да бъде изяснена неговата идентичност и след това да се върви към представяне на неговите идеи. Там е връзката между двете държави.

„В Македония се лансира погрешно тезата, че Гоце се е борил за независима македонска държава. През целия този период борбата е за автономия. По това време дори Княжество България не е независима, а автономна държава. ВМРО е било свързано с България и нейната външна политика и да се говори, че организацията по онова време е била за независимост е некоректно“, допълни проф. Димитров. /БГНЕС, Он еър