. Канцлерът на Германия Ангела Меркел попадна под силен натиск да затегне бежанската си политика или рискува рухването на своето коалиционно правителство, пише британският вестник The Guardian.
Докато сблъсъкът между канцлера Меркел и нейния вътрешен министър Хорст Зеехофер продължи в четвъртък, президентът на Франция Еманюел Макрон и новият министър-председател на Италия Джузепе Конте заявиха, че ще обсъдят „нови инициативи“ върху имиграцията през тази седмица в Париж.
Ден, след като австрийския канцлер Себастиан Курц призова за „ос на желаещите“, която да се изправят пред имигрантската безизходица на Европейския съюз, Папа Францсик също се включи в дебата, изисквайки повече международно сътрудничество по отношение на бежанците и „промяна на начина на мислене“ от политиците навсякъде.
Меркел и Зеехофер говореха около два часа и половина в сряда без да достигнат до решение върху твърдото желание на вътрешния министър за връщане на бежанците, които пристигат на германската граница.
Предполага се, че Меркел е призовала Зеехофер да изчака до срещата на върха на ЕС на 28 юни, на която тя ще търси широко европейско споразумение. Но Зеехофер ѝ е казал, че ЕС се е провалил в изграждането на обща политика от избухването на бежанската криза през 2015 година и е трудно да се помисли, че ще успее да го направи до края на месеца.
Сесия на Бундестага е била прекъсната за два часа в четвъртък сутринта, за да може Християндемократите (ХДС) на Ангела Меркел и тяхната сестринска баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС), от която е и самият Хорст Зеехофер, да могат да проведат отделни спешни срещи.
В сряда Меркел нарече имиграцията „лакмус тест за Европа“ изискващ „наистина обединен подход“, но между белезите за намаляващата подкрепа в ХДС върху въпроса, това се превърна и в точка на запалване за нарастващото напрежение в собствения ѝ консервативен блок.
Срещата на върха през юни в Брюксел ще обсъди предложенията за промяна на законите за убежище на ЕС, които към момента изискват от бежанците да се кандидатират за убежище в първата страна от ЕС, в която влязат, най-често Италия или Гърция.
Но блокът е горчиво разделен върху това как да сподели тежестта между южните държави „на предна линия“, северните държави „дестинации“ и твърдите централни и източноевропейски правителства, като Унгария или Полша, които не желаят нищо общо със задължителната квотна система.
Отпадане от аргумента за имиграцията може да се окаже най-драматично в Германия, където Християнсоциалният съюз на Хорст Зеехофер е изправен пред местни избори през октомври, в които предстои сериозна битка с антиимигрантската Алтернатива за Германия.
Партийните лидери вярват, че ХСС трябва да бъде твърд по отношение на емоционалния въпрос с имиграцията, отваряйки потенциален разрушителен разрив с ХДС на Меркел и предизвиквайки най-тежката криза на коалиционното правителство на настоящия канцлер.
Основното искане на Хорст Зеехофер е търсещите убежище да бъдат връщани от германската граница, ако са влезли в ЕС през друга страна или вече са се кандидатирали за убежище в Германия и кандидатурата им е била отхвърлена.
Според Ангела Меркел, би било незаконно за Германия да предприеме подобна едностранна стъпка, което би наранило опитите за оформяне на обширна европейска политика, но се предполага че е предложила компромис, предлагайки сключването на двустранни споразумение с Италия и Гърция.
Меркел и Зеехофер имат сериозен конфликт относно бежанския въпрос. Политически анализатори твърдят, че Меркел може и да проклина деня, в който се е съгласила да назначи Зеехофер като вътрешен министър.
Решението на Хорст Зеехофер да не присъства на среща за интеграцията в Берлин в сряда, само повиши напрежението. Вместо това той замина за среща със Себастиан Курц, след която двамата обявиха тристранна „ос на желаещите“ между Австрия, Германия и Италия за борба с нелегалната имиграция.
Ходът е виждан като съзнателно отбягване на Меркел и категорично отхвърляне на идеите ѝ върху миграционната политика. Според социологическите проучвания, 65 процента от германците отхвърлят позицията на Меркел относно миграцията и биха искали да видят по-затегнат контрол на германските граници.
Канцлерът и министър Зеехофер имат сериозен конфликт относно бежанския въпрос
Фактор Фактор
Още от Свят
В Лондон започва делото срещу шестимата българи обвинени, че са руски шпиони
Пред съда ще се изправят Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов и Ваня Габерова, които бяха задържани през 2023 г. по обвинения в заговор за "събиране на информация, предназначена за пряка или косвена полза за вражеска държава"
300 000 руснаци са намерили убежище в Сърбия, те не разбират идеализирането на Путинова Русия от сърбите
Руснаците са разпознаваеми по безупречния си стил, модните аксесоари и най-новите прически
От кабинета на Силяновска хванаха Румен Радев в крачка – едно говорел за евроинтеграцията на РСМ в Скопие, друго – в София
Посланието, което е получено от досегашните разговори между Радев и Гордановска, според източниците от кабинета, е било: Вие направихте всичко, сега ние сме на ход