Проблемът е, че брутният вътрешен продукт на България расте, но вместо тези пари да отидат за облагородяване на живота на българските граждани, те отиват в черни касички или в светкавични обществени поръчки за пътища като тези от последните на кабинета “Желязков”, казва пред Faktor.bg кандидатът за народен представител от "Да, България"

Анна Бодакова бе сред изявените млади, ярки и съответно атакувани от политическите съперници кандидати за народни представители. В последния ден на първата за нея предизборна кампания Анна уважи поканата ни за разговор с кратък поглед назад към опита и приоритетите ѝ като кандидат на ПП-ДБ в 24 МИР - София с преференция 110.

Интервю на Мая Георгиева

- Госпожо Бодакова, защо млад човек като Вас се кандидатира за народен представител и с какво ще допринесете, за да се случват нещата в парламента по различен начин?

- Много хора си представят парламента като еманация на популярния сериал House of Cards, а политическата работа по същество трябва да е добротворчество и да кове закони в интерес на гражданите и обществото. Политиката не бива да е постоянно занимание със скандали, а работа в полза на обществото. За съжаление, в парламента има комисии, от които не сме видели нито един смислен законопроект. Нямам илюзии, че ако аз стана депутат, всичко изведнъж ще се превърне в цветя и рози, но ще се стремя да върша смислена работа по възможно най-почтен и прозрачен начин, както и да бъда коректив, когато се налага.

Моята цел като политически кандидат е да превърна исканията на протеста в правила - ясни и конкретни мерки, които да направят България по-добра страна за живеене, в която оставаме с желание. Ако погледнем данните, брутният вътрешен продукт на България расте. Проблемът е, че вместо тези пари да отидат за облагородяване на живота на българските граждани, те отиват в черни касички или в светкавични обществени поръчки за пътища като тези от последните на кабинета “Желязков”. Казано е, че всички пътища водят към Рим. В България, когато говорим за корупция, всички пътища водят към Пеевски.

 - Какво бе най-ценно за вас като опит и преживяване в новата ви роля на кандидат за депутат в 52-рото Народно събрание?

 - Времето се изниза някак неусетно и мимолетно, но най-траен и смислен отпечатък у мен оставиха ежедневните ми срещи и разговори с хора из цяла София, а също и в Търново и Берлин, където макар и за по-кратко, успях да се включа в интересен и пълноценен диалог с местните общности. За мен бе важно не просто да се харесам, а да чуя въпросите и очакванията на гражданите, за да потърсим възможни решения през законодателни промени. Те ще бъдат мой основен приоритет, ако ми бъде гласувано необходимото доверие. 

 - Какви са програмните приоритети, които представихте пред гражданите?

 - В моята визия за реформи семейството трябва да бъде в центъра на държавните политики. Вярвам, че модерната дясна социална политика не “пленява” хората в порочна зависимост от държавата, а създава условия повече от тях да намират препитание, да създават семейства, да развиват своя предприемаческа дейност. 

В 52-ото Народно събрание ще приоритизирам законодателните промени в Кодекса на труда за по-широки възможности за гъвкаво работно време, създаването на устойчив механизъм за държавно съфинансиране на нови детски градини и ясли, както и разширяването на достъпа до качествени услуги за ранно детско развитие. Също така програмата ни в тази част включва въвеждане на стандарти за качество на грижата за деца до 3 години, подоходен критерий за семейните помощи и по-точно насочване на държавната подкрепа, програми за обучение и преквалификация за хора извън пазара на труда и по-добра координация между социалната система, образованието и пазара на труда.

 - Тоест, фокусът ви пада основно върху неработещата социална система?

 - Всъщност, в България има пари за работеща социална система, но тя днес действа като провален метод за преразпределение на пари, вместо да изпълнява двете си основни функции - да осигурява защита при риск и да помага на хората извън пазара на труда да се върнат към него. Нужни са повече инвестиции и стратегически политики, така че държавата да помогне на тези, които нямат трудова заетост, да получат обучение и квалификация, да могат да се върнат на работния пазар, без да зависят от помощи и да попадат в т. нар. капани на бедността. Таргетирането на социалните помощи също продължава да не е достатъчно адекватно и прецизно. Помощта не трябва да отива на калпак, помощта не трябва да е под формата на хвърлени пари през прозореца, често пъти предизборно по Великден или Коледа. Помощта трябва да отива там, където е наистина нужна.

 - Отвъд ангажимента Ви за модерна дясна социална политика - какво още искате да промените?

 - Искам да си съградим съвременна и модернизирана държава, която не ни влачи по безкрайни опашки, не ни гледа сърдито през стъклото на гишето и не ни зарива с тонове хартия за подпис, печат и склад в поредната папка или класьор. Да, България може да бъде съвременната, модернизирана и дигитализирана държава, каквато ние от “Да, България” сме заложили във визията си още от създаването на формацията. Много от административните услуги, които днес изискват физическото ти присъствие, могат да се осъществят с няколко клика на компютъра или телефона ти.

Нашата програма за съвременна, модернизирана и дигитализирана България предвижда ускоряване на цифровизацията на икономиката и публичния сектор – електронно правосъдие, електронно здравеопазване, цифрови разрешителни и по-малко бюрокрация за бизнеса. Европейските програми за изкуствен интелект и данни трябва да се използват, така че България да разработва технологии и решения, а не само да ги потребява. Също така е особено важно да осигурим подкрепа за малките, средните и стартиращите предприятия чрез по-добър достъп до капитал и инструменти за растеж.

В следващото Народно събрание трябва да опростим разрешителните режими и въвеждане на регулаторни пясъчници за нови технологии във финтех, енергетиката, здравните технологии и изкуствения интелект, както и да подобрим обмена на информация между институциите и разширяване на отворените данни и публичните регистри.

 - Какво финално послание бихте искали да отправите към гражданите?

 - В една демокрация има два начина да дадеш гласа си. Първият е чрез протест на площада, а вторият е пред урната. Ако първият показа какво няма да търпим, то вторият решава какво ще променим наистина.

Има хора, които разчитат енергията от протестите да остане само фонов шум. Не им подарявайте това. Ако сте дали гласа си на улицата, дайте го и в изборния ден. Гласувайте!