Земята преживя втория най-топъл месец март в историята си, а ледът в Антарктида се е свил до втората най-малка площ за съответния месец, съобщи агенцията на ЕС за мониторинг на климата.

"Месецът беше вторият най-топъл март в световната история", изравнен с 2017 г., 2019 г. и 2020 г., заявиха от Службата за климатични промени "Коперник". Най-горещият март досега е бил през 2016 г.

Докладът на службата се основава на компютърно генерирани анализи, използващи милиарди измервания от сателити, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят.

В доклада се посочва, че температурите са били по-високи от средните в Южна и Централна Европа и по-ниски от средните в по-голямата част от Северна Европа.

Те са били много по-топли от средното в голяма част от Северна Африка, югозападната част на Русия, Азия, североизточната част на Северна Америка, Южна Америка, включително засегнатата от суша Аржентина, Австралия и крайбрежната част на Антарктида.

Обратно, в Западна и Централна Северна Америка е било много по-студено от средното, съобщи агенцията.

Глобалното затопляне води до намаляване на морския лед и покачване на морското равнище, което предизвиква предупреждения, че може да се достигнат опасни критични точки.

Площта на морския лед в Антарктика е била втората най-ниска за март в 45-годишния период на спътниковите данни - 28% под средната стойност, според данните на „Коперник“.

Тя е достигнала средно 3,2 млн. кв. км, което е с 1,2 млн. кв. км под средната стойност за периода 1991-2020 г. за съответния месец.

През февруари тя достигна най-малката регистрирана площ за втора поредна година, продължавайки продължаващия вече десетилетие спад.

Междувременно на север площта на морския лед в Арктика е с четири процента под средната и е четвъртата най-ниска за март в историята.

Тъй като температурите се повишават в световен мащаб поради предизвиканите от човека климатични промени, статистиката на „Коперник“ показва, че последните осем години са били осемте най-топли в историята на света.

През март доклад на ООН предупреди, че тези рекордни температури всъщност ще бъдат едни от най-ниските в рамките на три или четири десетилетия напред, дори ако емисиите на парникови газове бързо намалеят. /БГНЕС