Под дебелия до пет километра леден щит на Антарктида се крие цял континент с планини, каньони, долини и хълмове – свят, който доскоро оставаше по-слабо познат от повърхността на Марс. Ново научно изследване обаче променя това, като представя най-подробната досега карта на релефа под антарктическия лед, съобщава Smithsonian Magazine.

Картата е публикувана в списание Science и е резултат от комбиниране на сателитни наблюдения с физически модели на движението на леда. Вместо да разчита единствено на ограничени радарни трасета, екипът използва начина, по който ледът „тече“ над скалите, за да реконструира формата на терена отдолу. Резултатът е рязък скок в детайлността – от фрагментарни данни към почти непрекъснат образ на скрития континент.

Един от съавторите на изследването, геоученият Хелън Окендън от Университета в Гренобъл, сравнява промяната с преход от зърнеста аналогова камера към ясно цифрово изображение. Според нея за първи път учените получават реална представа за мащаба и сложността на ландшафта под леда – от масивни планински вериги до дълбоки канали, които могат да направляват движението на ледниците.

Скалите под леда са ключът към бъдещето на морското равнище

Досегашните методи за картографиране разчитаха основно на радари, теглени от шейни или монтирани на самолети. Те „виждат“ през леда, но само по тесни линии, оставяйки огромни бели петна между маршрутите. Ако планини като Алпите бяха изцяло покрити с лед и наблюдавани по този начин, голяма част от релефа им би останала невидима, отбелязват учените.

Новият подход запълва тези празнини. Чрез компютърни симулации изследователите изчисляват как ледът би се движил върху различни типове терен, а след това сверяват резултатите с наличните радарни данни. Така са идентифицирани над 30 000 хълма с височина поне 50 метра, както и гигантски канал с дължина около 400 километра – сравним с разстоянието между Вашингтон и Ню Йорк.

Тази информация не е просто географско любопитство. Формата на скалната основа оказва пряко влияние върху това колко бързо ледът се плъзга към океана. По-грубият терен увеличава триенето и забавя движението, докато гладки долини и канали могат да ускорят топенето и оттичането. Затова, както подчертава Smithsonian Magazine, по-доброто познаване на подледния релеф е от решаващо значение за прогнозите за покачване на морското равнище.

Въпреки пробива, учените са внимателни в оценките си. Методът не може да разпознава форми, по-тесни от дебелината на леда, а радарите все още остават незаменими за фините детайли. Въпреки това изследването се възприема като начало на нова ера в изследването на Антарктида – ера, в която невидимият континент под леда постепенно излиза на светло и дава ключови отговори за бъдещето на климата на планетата.