Александър Йорданов, евродепутат от СДС/ЕНП*

Напоследък в Р Северна Македония отново се вихри антибългарска истерия. Това е крайно недостойно и антиевропейско поведение.

Кой е НАРОДЪТ живял във Вардарска Македония - днешна Р Северна Македония, до 1944 г. ? На този въпрос отговаря един македонски поет през 1943 г. Прави го в няколко свои стихотворения и есета, от които тук ще покажа оригиналите на две от тях. Това са ръкописи на самия автор. Той е родом от Радовиш. Уважаван и ценен е в Р С Македония, изучава се в училищата, името му носят улици и площади, посветен му е и международен поетичен фестивал, Това е поетът Александър Караманов. Приживе той няма издадена книга. Негови стихотворения се издават петнадесет години след трагичната му гибел през октомври 1944 г.

Но вече 75 години стихотворенията, които тук публикувам, остават непознати за днешните македонски читатели. Открих ги в архива на Македонската академия на науките и изкуствата и ги публикувах за първи път преди две години в книгата си "Непознатият Александър Караманов". Колегите от МАНУ отказаха да ги публикуват. Но как да наречем "учени" лица, които са склонни да крият десетилетия истината?

Всеки читател, след като прочете тези Караманови творби ще разбере, защо те и до днес не са публикувани в Р Северна Македония, въпреки демонстрираното уважение в тази страна към техния автор. Защото в тях, когато говори за своя народ, Караманов твърди, че това е народът, който се идентифицира чрез герои като Левски, Ботев, Раковски и Гоце Делчев. И който се гордее със своя Златен век - времето на цар Симеон Велики и царството на цар Самуил. Нещо повече. Поетът призовава младежите на своето време да изпълнят на Паисий "великият блян". Но нима не знаем кой е този блян? Това се учи във всяко българско училище - като се започне от: "О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин..." до ясното послание затова колко силно и славно е било българското царство и призивът да си ценим своя български език.

И така, народът от който произхожда Александър Караманов е несъмнено българският народ. Неговите герои той прославя и дава за пример. Впрочем, никъде в своето творчество - стихотворения, дневник и есета, поетът не споменава за македонци. Не споменава дори името Македония. В едно от свое есе той пише за родината си като за земята на Стария Балкан и мечтае да стане писател като Иван Вазов - най-патриотичният български писател. Когато споделя впечатлението си от прочетеното от български писатели той ги нарича "нашите писатели". Когато чете български книги и статии на български литературни критици той ги нарича "нашите критици". Чете и сръбски автори, но не ги нарича " наши".

Обръщам внимание, че Александър Караманов твори в началото на 40-те години, а не през Възраждането, за който период е абсолютно категорично доказано, че всички възрожденци с произход от днешната територия на Р Северна Македония са се САМООПРЕДЕЛЯЛИ като българи, а езикът си са наричали български език. Книжовникът Кирил Пейчинович от тетовското село Теарце го нарича простейший български език, т.е. народен български говор. За 19 век това е категорично доказана научна истина. Тогава на днешната територия на Р Северна Македония живеят само българи или македонски българи. Като с понятието "македонски" те са означавали географският регион в който живеят, а не отделен етнос или народ. По същия начин са се локализирали волжските, добруджанските, тракийските и мизийските българи. По никакъв начин не им е минавала безумната мисъл, че цар Самуил е "македонски цар", а те са наследници на Александър Велики.

Роденият в Прилеп писател Димитър Талев е посветил голяма част от творчеството си на Вардарска Македония. Но за него тя е българска Македония. Народът й е български народ. Когато комунистическите сатрапи Йосип Броз Тито и Георги Димитров са в приятелски отношения именно за този си възглед Талев е репресиран и хвърлен в концлагер като "великобългарски шовинист". Днес в Р Северна Македония го наричат "колониален писател". Но какъв е тогава Александър Караманов, който мисли също като Димитър Талев, а именно че българи и македонци са един народ? (Затова и историята им с право се нарича обща. Обща история прави един народ.

Това, че днешните македонци се отричат от своите български корени, че плюят върху написаното от достойни исторически личности - поети, писатели, книжовници, революционери, не може да е само техен проблем. Това е проблем на всички честни хора, които не са съгласни да се осъществява "възродителен процес" и етническа чистка над починали хора. Да се сменя националната, етническа и народностна самоопределеност на хора, които сами не могат вече да се защитят. Но са ни оставили своето творчество и героични дела, казали са приживе ясно, че са българи и разчитат, че потомците им ще пазят и ценят техния завет. Затова и никаква политика днес не може да стои над човешкия ни дълг да пазим този техен завет.

Що се отнася до езика, то е добре известно, че Александър Караманов е написал по-голямата част от своите стихотворения на чист литературен български език. Защото т.нар. македонски книжовен език е създаден по комунистическо партийно нареждане едва след неговата смърт - след 1944 г. Той сам споделя в дневника си, че това е езика на който най-добре може да се изрази като поет. И наистина го прави.

В Европейския парламент един от официалните езици е немският език. Никой там не превежда на австрийски език. Официален език е и българският език. Но ако утре решат да превеждат на "македонски език" няма ли да бъдат обидени австрийците? Или белгийците дори. Защото и на белгийски език не се превежда.

Македонците настояват да сме им признаели езика. Ами ние сме го признали - български език. Знае този език всяка българка от Банско и Петрич, дори и без да е ходила да го учи в Скопския университет. Ако "македонският език" бе чужд език спрямо българския език, то досега със сигурност за 75 години щеше да има македонско-български речник. Или разговорник поне. Впрочем Македонската академия на науките и изкуствата си е поставила задачата да създаде такъв речник още преди 70 години и още не може да я изпълни. Преди десетина година се пръкна само един "Малък македонско-български речник" в който срещу всяка българска дума стоеше...българска дума. Ако не беше българска то лесно се откриваше в сръбски речник. Защото думите, които в днешния македонски език някои нашенци не разбират са сръбски думи, а не македонски. Затова и когато Любчо Георгиевски бе премиер на тази страна по македонската телевизия вървеше предаването "Говорете македонски" и в него се чистеха сръбските думи, за да остане да звучи чистият български език, който днешните македонци по инверция от комунистическо време наричат "македонски език". Нека да го наричат, но и нека да продължат да чистят сърбизмите в него, за да бъде той наистина македонски, т.е. български.

Днешните македонци трябва да признаят своето историческо минало като български народ и своя език като регионална /диалектна/ форма на българския език. Това ще ги приближи много бързо до европейско членство. Защото в Европейския съюз приемат страни и народи, които уважават своята история и език. Изключения не се правят. Затова и съм убеден, че ще подкрепим Р Северна Македония за членство в ЕС, но само ако днешните й граждани и нямам предвид албанците, които са напълно наясно от кой народ и нация са, спрат да се отнасят дискриминационно към своята история, исторически личности и език.

Що се отнася до т.нар. македонска нация поне аз докато живях четири години в Скопие от 2001 до 2005 г. не срещнах нито един албанец който да каже, че е част от "македонската нация". А след като албанците не са част от такава нация, а предците на днешните македонци са българи, то кой тогава е от "македонската нация" в тази нова страна на Балканите? Може би ромите, сърбите или власите в Р Северна Македония? Едва ли.

В заключение само ще кажа, че няма да е излишно да се запознаете с книгата ми "Непознатият Александър Караманов" издадена през април 2018 г. От малко повече знание глава не боли. Това най-вече за македонците важи.

*Авторът е публикувал текста на страницата си във Фейсбук