В съседна Република Северна Македония, където възнамеряват да влязат в Европейския съюз с пантеон от присвоени български герои и изначално анти-българска идентичност, се разрази истинска вакханалия срещу България, след като стана ясно, че няма да позволим това да се случи. Скопските медии разкриха истинското лице на добросъседството си с поредица гнусни фалшификации и квалификации срещу българите, българските политици и българската история, съобщава "Фокус".

Ето една част от тях, публикувани в последните 24 часа:

Както обикновено, залповете на омразата са най-силни от медиите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.

Тон задава функционерът на фракцията Илия Димовски, който в материал, публикуван от "МКД", призовава парламентът в Скопие да възприеме единна позиция („национална, а не идеологическа“) по спора с България и да дефинира държавните твърдения на РСМ.

Заедно с това той пише:

„България е същата като Гърция (в контекста на Македония)!

България се възхищава на Гърция (в контекста на Македония)!

България взема пример от Гърция (в контекста на Македония)!

България помогна и ще помага на Гърция (в контекста на Македония)!

България иска Преспа като пример за себе си (в контекста на Македония)!

България е по-голям приятел с Гърция (в контекста на Македония)!

Нека не се залъгваме, да не се чудим и да не изпадаме в безсъзнание. Очаква ни голям проблем, поне равен на проблема, който имахме с Гърция. Разликата е, че в проблема с Гърция на повърхността бяха символи и символика и вътрешно за същността на (не) съществуването на македонската нация, а проблемът с България е от самото начало за същността и (не) съществуването на македонската нация, а символите и символиката биха били и са само естествена последица“.

Приглася му някой си Предраг Димитровски от опозиционната PressingTV, който пише за евентуална среща за изглаждане на различията между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев:

„А наистина не знам за какво изглаждане се говори, когато оценката на официална София е, че антибългарското настроение в Македония идва в резултат на държавно спонсорство. Което означава, че държавата Република Македония с нейните институции има „вродена фабрична грешка“, така че те насърчават македонците да обиждат и омаловажават нашите скъпи и скъпи източни съседи, българите. Вървете сега и докажете, че това няма нищо общо с истината и реалността. И че татарите и фашистите са резултат от провокации на единици в Софияили от неоспорими исторически факти и истина“, гласи само част от материала на въпросния Димитровски.

В най-стария местен ежедневник „Нова Македония“, също близък до позициите на ВМРО-ДПМНЕ, се изявява колумнистът Панде Колемишевски, за който позициите на София са „неморална комедия на отмъщението“:

„Не без основание, със здрав разум, може свободно да се мисли, че сегашното българско ръководство се опитва с всички сили да отмъсти на днешна Северна Република Македония за всички исторически поражения и национални унижения, които преживя по македонския национален въпрос. Отмъщение, придружено от омраза към всичко, което днес е македонско, а в някои периоди е било под българска власт - от хора до език и територия“, разказва журналистът.

„Използвайки Македония като най-слабото звено в балканската верига от държави, крайното искане за потвърждение на българските корени на идентичността е силно потвърждение не само за отричане на уникалността на македонците, но и за неофашистки акт на техния произволен национален холокост, на изтриването им от картата на народите по света. Тук се срещат двете червени линии, българската и македонската“, продължава Колемишевски.

Освен това той все пак прави исторически компромис, като пояснява, че: „В исторически план няма съмнение, че македонците на няколко пъти са споделяли своята история с българите, тъй както са я споделяли със сърбите и гърците, особено църковната история с последните“.

Отново в „Нова Македония“ пише „анализаторът“ Сашо Клековски. Освен изреждането на добре познатите позиции, той дори стига до там да постави нови условия на България, за да позволи на Скопие да започне преговори за присъединяване с ЕС:

„Възможни червени линии са: магистрала и железопътна линия Скопие - София до 2024 г .; повече бизнес и търговия; македонски език без бележки под линия в ЕС, двустранно с България съгласно споразумението, македонски и български език съгласно конституциите; за историята - приемане на по-перспективния подход както на България, така и на Македония. Македонското правителство трябва да бъде подкрепено в такива червени линии и да се реагира остро и да протестира, ако отстъпи от тях“.

Междувременно от „Македонски концепт“ чрез опозиционното електронно издание „24 Инфо“ обвиняват евродепутата Ангел Джамбазки, че „сее омраза между гражданите на Македония и България“ заради острата му реакция към техния човек Петър Богойевски, самообявил се историк, който по-рано нападна и призова на дуел Красимир Каракачанов.

Самият Богоевски пише в социалните мрежи следното:

„Г-н Красимир Каракачанов, няма нужда да се страхувате от телевизионния дуел! Целта не е да се разпространява омраза, а да се решават проблемите по прозрачен начин! При липсата на тази смелост не е нужно да изпращате г-н Джамбаски да отговаря“, написа Богоевски и добави, че омразата и заплахите от съседна България не спират.

„Разбирам г-н Ангел Джамбазки, че той не може да живее без омраза, той използва такъв език и към различни етнически групи в самата България, но европейската идея не изисква никакви корени, а общо бъдеще. Жалко е, че България има такива евродепутати, които са кошмар за цяла Европа. Разбирам желанието на някои хора да обслужват чуждите интереси в България и Македония, но се надявам, че бъдещето принадлежи на сериозни политици, които ще преодолеят старите страсти и герои“, добави той.

Не по-малко ожесточени са и в някои от проправителствените медии. Във вестник „Слободен печат“ излезе материал на Мирослав Гърчев, в който се прави типичен „македонски исторически анализ“, характеризиращ се в случая с особена злоба към България.

„Като признават, че съществуваме от 14 часа и 35 минути на 2 август 1944 година – а преди този миг повече от хиляда години сме били чисти, осъзнати и хомогенизирани българи – се търси оправдание и легализация на българските окупации на македонската територия, защото те само са „администрирали“ исторически, етнически и културно, собствената си държава и собствения си народ. Вери клевр, брадерс!“ – пише журналистът.

Той обяснява, че София прави всичко „по най-простия възможен оруеловски начин, те моделират бъдещето, като променят историята според настоящите си апетити и неосъществени мечти, като се възползват от геополитическите водовъртежи, историческата турбуленция и възможностите на деня. Интересно е, че инфантилността и несериозността на съдържанието на тези ревизии винаги намират по-голямата част от нормалните хора неподготвени“.

Авторът, след като излага задълбочените си разсъждения за Санстефанския мирен договор между Руската и Османската империи, се впуска да анализира българската история:

„За да разберем какво е накарало България да бъде в грешната страна на историята във всички големи войни на XX век, трябва да прелистим някои забавни страници в техните учебници и историографски или историко-сомнамбулистични писания. В тях българското национално самосъзнание и етническа идентичност, основани на един език, един народ и една компактна и еднородна територия, се проектират назад, в необезпокоявана приемственост, чак до средновековните български царства. Проекцията не спира през Средновековието, разбира се - тя продължава до старите дни, когато българският народ е създаден чрез хомогенизиране на племената, заселили се на светата българска земя: келти, траки, македонци, славяни, българи и други дребни народчета, но вече в през Средновековието тази хомогенизация се превръща в „солиден факт“. Толкова твърд, че българският народ, обитаващ из целия Сан Стефано (територията на България според Санстефанския договор – бел. „Фокус“), от ранното средновековие до турското робство от половин хилядолетие, до 2 август 1944 г., успя да запази своята национална идентичност и език непокътнати. Но изведнъж, през онази проклета 1944 г., се появи Йосип Броз Тито, заедно със своите престъпни комунисти и партизани, и с национално и езиково инженерство успяха да демонтират за една нощ твърдо вещество като гранит и еднородно като базалт българска национална идентичност и език - което, повтарям , издържа и се закалява закален повече от хиляда години - и да го замени с измислена македонска нация и несъществуващ македонски език!“ – пише Гърчев, само, за да стигне до изводите си:

„И наистина, кой може да се подготви за факта, че тази пародия е сериозна държавна истина, исторически фактологически крайъгълен камък на българската външна политика, въз основа на който те сега обуславят европейската ни интеграция? Никой, разбира се. Но има и нещо драматично рационално в българското изнудване. Защото датата, когато българските мечтатели са решили да признаят „македонската реалност“, не е избрана случайно: ако до тази дата територията на Република Северна Македония е била населена с етнически българи, това ретроспективно оправдава всички военни жертви, направени от българите през Втората балканска война , Първата и Втората световна война. И, разбира се, преквалифицира всички български окупации на тази територия, защото - нека разберем - българите и в трите войни са окупирали териториите на друга международно призната държава и с обосновките на всички окупации, братята искат да изтрият всички престъпления извършени в тези военни кампании“, пише „Слободен печат“.

В хора се включва и един от основателите на забранената в България ОМО „Илинден“ – Пирин, която наскоро стана част от една декларация в Европейския парламент. Атанас Киряков, който все още живее в България и дори се кандидатира за кмет на Благоевград, дава интервю за електронното издание „Фактор“.

„Страхът на София също така произтича от кризата на идентичността на българското общество за дефиниране дали мнозинството от българската етническа общност е със славянски или прабългарски произход. . В сегашната Конституция България не признава националните малцинства, а Република България се смята за еднонационална държава, което противоречи на фактическото състояние на съвременното българско общество, което е съставено от етнически групи (българи, турци, арменци, роми, татари, гагаузи, черкези, казълбаши и власи), което означава, че българското общество е мултиетническо и мултикултурно. Страхът на правителството да признае македонския етнос и македонското малцинство произтича от следното: още от XIX и XX век голяма част от населението на все още нерешена Македония се определя като македонци (Кресненско- македонско въстание от 1878 г., книги на Кръсте Мисирков , идеите на Централния комитет на ВМОРО и др.) с желание за собствена държава, което се вижда от дейността на македонските общества в Русия и Европа, както и демократичните движения на Балканите, идеите на македонските възрожденци Георгия Пулевски, Григор Пърличев, Кръсте "Мисирков (книгата" За македонските въпроси "е изгорена в София от българския монарх), Кочо Рацин (Бели зори), Никола Вапцаров, Антон Попов, Михаил Сматракалев (Македонски литературен кръг в София) и други“, каза Киряков.

Той посочва, че „България има комплекс и днес се срамува, че е била фашистка в определен период и иска да скрие това. А паметниците на евреите? Ще ги премахне ли България? Би било историческа грешка за България да наложи вето, защото България забавя интеграционните процеси на целия Западни Балкани“.

Киряков не пропуска също да отбележи, че „през последните няколко години българското общество е обхванато от тежка криза във всички сфери на живота: икономическа, социална, морална, етична, криза в здравеопазването, образованието, съдебната система“. Според него задълбочаването на тези кризисни ситуации е най-голямата опасност за бъдещето на българската национална общност. Киряков посочва още, че „комунистическата доктрина на Тодор Живков, уплашен от икономическата, политическата и социалната криза, насочва вниманието на хората към патриотизма, за да създаде хомогенна българска нация“.