На 11 февруари 1211 г., по инициатива на цар Борил, в Търново се провежда Антибогомилски църковен събор. Целта на събора е публичното осъждане и отричане на богомилското учение, което по това време се започва бързо да се разпространява в българските земи. Водачите на движението, сред които Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски, са низвергнати от църквата и обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточение. Последователите им също са подложени на преследване. Решенията на събора са записани в т.нар. "Синодик на цар Борил", който служи като важен исторически източник за периода.

Според Петър Дънов, гоненията срещу богомилите са в основата на т.нар. "българско проклятие". Той твърди, че отхвърлянето на богомилското учение, което носи идеи за реформиране на живота и социалния строй, е довело до петвековното османско владичество над България. Учителят подчертава, че когато един народ не приеме Божественото слово и не го приложи в живота си, той бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност.