Антиевропейските партии са на път да спечелят онази една трета от местата в Европейския парламент, която им е необходима, за да възпрепятстват дейностите, да подкопаят сигурността и отбраната на Европа и да сеят раздор, който може постепенно да разруши ЕС. Това показва анализ на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), озаглавен "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как да бъдат спрени". Той представлява най-подробното досега проучване за влиянието на антиевропейските партии преди изборите за Европейски парламент през месец май.

Докладът е изготвен с участието на мрежа от асоциирани изследователи в държавите членки, интервюта с политически партии, политици и експерти, както и чрез анализи на тенденциите в сегментирането на гласоподаватели и партийни програми. Проучването проследява какъв е залогът във всяка държава членка (изводите за България можете да видите по-надолу) и какво влияние може да имат антиевропейските партии по ключови въпроси като търговията, сигурността, климатичните промени и бюджета на ЕС, ако си сътрудничат в Европейския парламент.

В доклада се предупреждава, че въпреки разделенията между антиевропейските партии те вероятно ще работят заедно, за да попречат на европейското сътрудничество и за да предотвратят действия срещу държави членки, които нарушават ценностите на ЕС.

В него се заключава още, че тазгодишните избори за евродепутати ще бъдат най-важните досега и че бъдещето на Европа като международна сила, способна да гарантира сигурност и просперитет за гражданите си, е поставено на карта.

Според анализа антиевропейски настроените законодатели могат:

- Да спънат европейския отговор на големи външнополитически предизвикателства, като оказват натиск за край на санкциите срещу Русия, като отслабят репутацията на НАТО и като поискат национален, а не европейски отговор на икономическите заплахи, идващи от Китай и САЩ.

- Да отслабят върховенството на закона в Европа, като блокират процедурите по чл. 7 в Европейския парламент и компрометират способността на Европа да защитава вътрешната демокрация и да работи срещу нарушенията на човешките права. Такива процедури са задействани срещу Полша и Унгария заради опасения за спазването на европейските ценности в двете страни.

- Да навредят на европейската икономическа конкурентоспособност, пречейки на преговорите или ратификацията на споразумения за свободна търговия като това с Великобритания след Брекзит. Според доклада търговската политика ще бъде предпочитаната спорна област за намеса от антиевропейските партии.

- Да поставят в риск свободата на движение, стремейки се към връщане на строгия контрол по вътрешните граници като основно решение на проблема с миграцията в ЕС.

- Да затруднят световните усилия срещу климатичните промени, настоявайки за оттегляне на техните страни и на ЕС като цяло от многостранни споразумения, например Парижкото споразумение за климата.

- Да насърчат дезинтеграцията на ЕС отвътре, проваляйки бюджетните преговори, блокирайки избора на даден еврокомисар и използвайки платформата, която им дава Европейският парламент, за да настояват за референдуми в държавите членки на принципа "вън или вътре".

- Да променят политическата култура на Европа. Евентуален успех на евроизборите може да се използва като трамплин за победа на национални избори. Най-големият ефект от изборите за Европейски парламент ще бъде една вълна от национални избори през 2019 в Дания, Естония и Словакия, в които има вероятност да се образуват коалиции с националисти, което от своя страна ще затрудни работата на Европейския съвет.

Според доклада проевропейските сили трябва да разширят дебата, за да покажат реалната щета от програмите на антиевропейските партии в различни политики. В повечето държави теми от националната политика ще доминират по време на кампаниите, а миграцията ще бъде единственият важен въпрос в много държави членки, с изключение на Португалия, Ирландия и Литва.

Традиционните консервативни партии трябва да се въздържат от това да приемат възгледите на крайнодесните и да се включват в коалиции с тях, се препоръчва в доклада. Фокусът на традиционните партии трябва да е насочен към отговора на тревогите на избирателите в областта на външната политика, климата, сигурността, отбраната, растежа и работните места, където националистите са разделени и не могат да кажат много.

Основните битки в България

Повечето българи гледат на изборите за Европейски парламент като на продължение на националната политика или като на репетиция за следващите парламентарни избори, а не като на период за задълбочен размисъл за ЕС и членството на България в съюза, се казва в анализа. Според някои експерти резултатът от изборите за Европейски парламент през май ще покаже дали в страната са необходими предсрочни избори. Това повишава залога за вота през 2019 г. и може да увеличи избирателната активност, която през 2014 г. бе по-висока (36%) в сравнение с повечето държави в Централна и Източна Европа.

Кампанията за евроизборите в България ще се фокусира върху смесица от национални и европейски въпроси. Управляващите дясноцентристи вероятно ще се концентрират върху следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, както и върху кохезионната политика с позитивно послание за следващия кръг европейски инвестиции в България. Те може да обещаят и допълнителен напредък по въпроса за членството на страната в еврозоната и в Шенген.

Основната опозиционна Българска социалистическа партия и "Обединени патриоти", по-малкият партньор в управляващата коалиция, може да се фокусират в по-голяма степен върху миграцията и защитата на границата, възползвайки се от засилването на антибежанските настроения в страната. Възможно е те да отправят критики и към политиката на ЕС спрямо Русия, предвид в голяма степен проруската им ориентация. Сред българските партии има консенсус, че перспективата за Европа на много скорости трябва да се избягва.

Някои фракции в двете основни партии (особено в БСП и в по-малка степен в ГЕРБ) завиха остро към консервативни, националистки и дори евроскептични позиции през последните години, следвайки курса на Виктор Орбан в Унгария, се казва още в анализа. Според него в България има политици, които са силно евроскептични, особено в "Обединени патриоти", представляващи хлабава коалиция на три националистки партии. С 9% подкрепа в проучванията, те се надяват да спечелят едно евродепутатско място. Трите партии в "Обединени патриоти" са в различни степени проруски и евроскептични. В доклада се припомнят и вътрешните конфликти в коалицията.

Стратегическа грешка

Битката на идеи между европейците несъмнено ще продължи и след изборите за Европейски парламент, се казва в заключенията на доклада. Резултатът от вота през май обаче в голяма степен ще очертае границите на тази битка в предстоящите години. Ключовите битки през май 2019 г. ще се състоят в Германия, Франция, Италия, Полша и Испания, които заедно имат повече от 50% от евродепутатските места.

За запазването на проевропейско мнозинство в ЕС в средно- и дългосрочен план ще е необходимо да се спре възходът на националистите навсякъде, от Швеция и Холандия, до Естония и Хърватия. Ако проевропейските партии и групи позволят на евроскептиците да грабнат инициативата и да определят рамката на дискусията, както и да спечелят допълнителен импулс у дома, това ще е стратегическа грешка, от която няма да могат да се възстановят.