БСП избира все едно между „чумата” и „холерата” за водач на евролистата си. Избира между обвинена за пране на пари в особено големи размери и руски гражданин до 1995 г., син на високопоставения БКП номеклатурчик и секретар по международната дейност на ЦК на БКП Димитър Станишев, любимият събеседник на палестинските терористи като Абу Айяд, например, изтъква политологът Антон Тодоров, коментирайки във фейсбук провеждащия се днес пленум на БСП, на който трябва да бъде изготвена листата за предстоящите европейски избори.

Опирайки се на исторически факти и документи, Тодоров обяснява кои са претендентите за първото място в листата на столетницата.

„Елена Йончева, която антибългарските цоциалисти се готвят да изберат за водач на евролистата си - ето нейната история:
- дъщеря на резидента на ПГУ-ДС 1967-1972 г. в Брюксел, където е работил срещу НАТО и ЕИО под егидата на резидентурата на КГБ
- рускиня по майчина линия, цялото семейство на майка й са работили в режимни учреждения - дядото в репресивните служби, а другите в обслужващата система на ЦК на КПСС
- обвинена в пране на пари в особено големи размери
- получила шестцифрени суми от продажбата на рекламно време на БНТ на фирми с държавно участие в момент, когато е живеела с днешния си конкурент за водаческото място Станишев. Нима това не е конфликт на интереси?

- получила шестцифрена сума от офшорка, която е разкрита като част от офшорните схеми на Цветан Василев за източване на КТБ. Парите, които са получени във фирмата на Йончева и офшорката на Василев "Офроуд" са Вашите пари, на онези, които бяхте измамени от пирамидата КТБ.

Днес Ви се предлага да гласувате за Милиончева, която от тези пари си е гласувала сама на себе си като едноличен управител на "Офроуд" сумата от 12 710 лева МЕСЕЧНА заплата!!!!!

Елена Милиончева притежва днес имущество за милиони /апартаменти, къщи, магазини, гори/, а Вие лапайте мухите!
"И да знаеш, Милке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Милке, какъв народ...", припомня Тодоров с ирония думите на големия Димитър Талев.

Според политолога Димитър Станишев - баща на другия претендент за водач на червената листа Сергей Станишев, е важен московски „ставленик“.
До 1995 г. Сергей Станишев е руски гражданин. Той е един от половин дузината "български" министър-председатели, които през годините са били руски или съветски граждани. 

Каква е историята на Димитър Станишев и как е възможно отрочето му да е прието толкова радушно в уж цивилизована Европа!

Дълги години бащата на днешния председател на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев, Димитър Станишев е сред най-близките до Москва комунистически висши номенклатурчици. На 9 септември 1978 г. членът на ЦК на БКП Димитър Станишев чете специален доклад за празника на комунистите:

„Едно от най-големите завоевания на нашата революция е пълното единомислие между БКП и КПСС, кристално чистата дружба между българския и съветския народ, завещаната от Г. Димитров линия на БКП на непрестанно задълбочаване на дружбата и сътрудничеството със СССР даде най-богатите си плодове след Априлския пленум на ЦК на БКП. Този далновиден закономерен курс разработен и провеждан под непосредственото ръководство на др. Тодор Живков, най-пълно отговаря както на националните ни интереси, така и на интересите на социалистическата общност...” Тези няколко реда дават представа за недостижимите висоти на комунистическият новоезик (по Оруел), който бащата на Станишев е усвоил в съвършенство. Да кажеш, че политиката на БКП за сливане със Съветите и пълното подчиняване на старанта ни на империята на злото „най-пълно отговарят на националните ни интереси“ се изисква особен „склад“ на ума.

Димитър Станишев е роден през 1924 г. в с. Щука, Струмишко, което се намира в днешна Република Македония. Член е на РМС от 1940 г., а от 1949 г. става член на БКП. От март 1944 г. е партизанин-терорист в шумкарската терористична шайка „Чавдар“. След 9 септември участва в репресиите като особено се отличава в акциите за насилствено насаждане на македонска национална идентичност сред българските граждани в Пиринска Македония. Скоро след това заминава за Москва, където през 1951 г. завършва история, а през 1954 г. защитава дисертация по история на марксизма-ленинизма. В Москва през 1949 г. се запознава с майката на двамата си сина Дина Мухина. След завръщането си в България през 1955 г. той става завеждащ катедра „Международно комунистическо работническо и националноосвободително движение“ във Висшата партийна школа. От 1972 г. е доцент в АОНСУ при ЦК на БКП. 
През 1974 г. за кратко е пълномощен министър в посолството ни в Москва.

В периода от 1965 до 1974 г. е консултант, а в периодите 1976-1978 г. и 1984-1990 г. и завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. От 1965 г. е представител на ЦК на БКП в редакционната колегия на сп. „Проблеми на мира и социализма” в Прага. От 12 май 1977 г. е избран за член на ЦК на БКП и остава такъв до 1990 г.

Привидно благ и разсъдителен човек, Димитър Станишев се е занимавал и с неща, които не съвпадат с този изграден за него образ на порядъчен и интелектуално поставен висш комунистически функицонер. Едни от най-фрапантните примери в тази посока са свързани с „износа на революция“, в който комунистическа България участва много активно и нелегалните контакти и поддръжка на някои от най-безмилостните терористични организации по онова време. Ето един документ, който описва срещата на другаря Димитър Станишев с Абу Айяд (може да го срещнете и като Ияд или Аяд). Абу Айяд идва за пръв път в България през юли 1983 г. в България. Забележете, по официална покана на Държавна сигурност.

В кръгчето - палестинският терорист Абу Айяд

Терористичната група „Черният септември“ години наред се разхожда в България като у дома си. Имат си даже свой представител тук, Тарик Шакир Махди (Абу Дауд), който е представян в справки на ДС като „виден палестински деец, отговарящ за терористичните акции в окупираните от Израел територии.“ Безсърдечен и много жесток терорист, оперативен главатар на палестинската терористична група „Черният септември“ след създаването й през септември 1971 г. Сетихте ли се вече? Да, това е същата група, която извършва убийството на единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Абу Айяд (истинското му име е Салах Кхалаф), бивш учител, се прочува със своя екстремизъм и подбира за свой първи помощник Абу Юсеф – краен терорист и главорез като шефа си. Мохамед Наджар е шеф по терористичните операции, дясна ръка на Абу Айяд. Остава такъв до април 1973 г., когато израелските служби го убиват. Али Хасан Саламех, прекият водач и участник в акцията в Мюнхен, е заместник на Абу Айяд. Абу Айяд никога не признава публично факта, че оглавява една от най- зловещите и безпощадни терористични организации през 70-те години.

Веднага след основаването си през септември 1971 г. (на 28 ноември с.г.) организацията извършва терористичен акт в Кайро, целта на който е да бъде убит Васфи ат Тал, министър-председател на Йордания. Само за периода от есента на 1972 г. до лятото на 1973 г. „Черният септември“ извършва повече от двадесет (20 !!!) смъртоносни терористични акта – похищение на пътнически самолети, завземане на посолства, убийства на дипломати и политици, вземане на заложници:
„На 2 март 1973 г. отряд на „Черния септември атакува посолството на Саудитска Арабия в Хартум, Судан, където са убити американския посланик в Судан и белгийски и американски дипломати. Септември 1973 г. Двама бойци на „Черния септември“ вземат за заложници трима руски евреи, емиигриращи от съветския съюз в Австрия Австрийското правителство се съгласява да закрие транзитния пункт в Австрия за руски евреи, емигриращи за Израел.“ 

Начело на тази организация е шефът на охраната на Ясер Арафат, Абу Айяд, а в същото време Арафат с непостижимо лицемерие осъжда тези терористични актове пред световните медии. Най-скандалното е, че оръжията, с които е извршена Мюнхенската касапница са български, най-вероятно доставени от „Кинтекс“. Ето какво пише в своята книга „Един септемврийски ден: пълната история на касапницата по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. и израелската операция за възмездие „Гняв Божи“ авторът Саймън Рийв:

„Абу Дауд отиде до София, за да се опита и да получи няколко автомата със заглушител за организацията Фатах, след което реши, че би могъл да пристигне в Мюнхен и да подготви плановете за атаката. Една сутрин в средата на юли 1972 г. Абу Дауд пристигна в Мюнхен, купи си детайлна карта на града и започна да разглежда хотели и възможни изходи за бягство... След кратко пребиваване в Мюнхен, Абу Дауд отлетя същия ден и пристигна в България за да купи оръжията за „Фата“". Абу Айяд междувременно вече беше организирал групата от нападатели…“ Същата информация съобщава и професор Даниел Баракский от Университета в гр. Валдоста, Джорджия:

„Клането в Мюнхен е планирано от Абу Айяд, Али Хасан Саламех, Юсеф ал Наджар, Абу Мохамед, Кемал Адуан и Кемал Насър и е било осигурявано и подкрепяно от разузнавателните служби на България, част от КГБ, отговорни за подкрепа на множество терористични актове. Връзката между българите и Организацията за освобождение на Палестина е поддържана от Ахмад Джабрил - сирийски военен деец, председател на Народния фронт за освобождение на Палестина – Главно командване, с подкрепата на Сирия и Иран. Джибрил, Айяд, Фахри ал Умар и Абу Дауд се срещат с представители на българските служби в София един месец преди мюнхенското клане. Тази информация е получена след залавянето и ареста на Абу Дауд през февруари 1973 г., когато в радиоинтервю той признава за тези факти.“ 

В архива на ЦК на БКП открих документи, които доказват, че няколко години преди атентата в Мюнхен, предшественикът на Димитър Станишев като завеждащ-отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП Константин Теллалов е разпореждал както снабдяване от „Кинтекс“ /през сирийската армия/ на палестинските терористи от ООП, така и обучението им в България за различни срокове – от 5-6 месеца до пълен курс във военните училища. Димитър Станишев е приел щафетата за 
на тероризма и както се вижда се е „справял“ не зле”.