„През изминалите 7 години България се намира в много тежка корпоративна война. След фалита на КТБ тази война излезе на повърхността. През последните две години тя е много остра. Много се надявам тези корпоративни амбиции и интереси малко да бъдат удържани, защото в противен случай те ще продължат да генерират кризи.“ Това мнение изрази пред БНР политологът и преподавател в Нов български университет доц. Антоний Гълъбов.

Предсрочни избори пред есента биха били най-лошият сценарий за България. Страната е пред много сериозна криза и има риск политическата криза да прерасне в икономическа и социална, предупреди той. 

Президентът ще търси в новия парламент подкрепа, смята Гълъбов.  

„Той ще търси възможност управляващото мнозинство да е добронамерено към неговите идеи.“

„Ако това Народно събрание не успее да заработи, избори 2 в 1 ще бъдат по-скоро рискови за Радев. Българските граждани просто няма да излязат на трети избори. Най-вероятно ще имаме избирателна активност около 30%, което ще намали избирателната активност и на президентските избори.“

Политологът определи като неадекватна формула за парламентарна република служебното правителство да бъде припознато да продължи като редовно такова, защото „това означава парламентът да препотвърди избор, който е направил самостоятелно президентът“.

На 11 юли българските граждани не излязоха да гласуват, а това е много важен сигнал, който политическите партии се опитват да пренебрегнат, коментира  Гълъбов преди първото заседание на новия парламент.

Съгласието между политическите партии трябва да мине през актуалния, неотложен дневен ред на българското общество, който е различен от този на политическите партии, отбеляза Гълъбов.

Има условия за постигане на съгласие, но различен въпрос е дали сценариите на отделните политически формации предвиждат това, подчерта политологът и допълни, че отсъствието на диалог от периода преди конструирането на НС според него е обезпокоително и е по-скоро проблем. 

Според политолога много бързо е било извършено „пакетиране“ на ИТН с ДБ и формацията на Мая Манолова, но по думите му целта на ИТН всъщност е друга – промяна на цялата политическа система, не просто постигане на съгласие за управление.

„Това е различен проект.“

Относно вероятността първата политическа сила да се опита да състави правителство политологът прогнозира:

„Този път няма да имаме връщане на мандат. Няма да имаме търсене на консултации извън прожекторите. Това увеличава натиска към останалите политическите формации за подкрепа на подобен кабинет.“