Парламентарните практики в този парламент са изчерпани - показало го е мнозинството, а сега, след като най-голямата опозиционна партия напуска парламента, това означава предсрочни избори. Това подчерта в интервю за БНР политологът доцент Мария Пиргова, според която „президентът е достатъчно опитен и готов да се справи с една такава ситуация“, говорейки за предстоящите европейски и местни избори, плюс предсрочни избори. 

„Мнозинството на ГЕРБ напоследък показва, че не може да се справи в управлението - 10-годишният модел е изчерпан, а погледнато принципно е крайно време вече този модел да се смени“, каза още Пиргова, според която „виждаме един диктат на министър-председателя по всички въпроси“. 

„Десетгодишното управление на ГЕРБ вече създава национални проблеми за много години напред - в демографско отношение, както и в образователно, здравно и културно, а корупционните практики, които се разкриват, не могат да бъдат преодолени, ако не се смени управлението и не се направи опит за укрепване на съдебната система“, добави тя.

„Имаме задачата като държава да се върнем към устоите на държавата и институциите, а за тази цел ГЕРБ трябва да напусне властта. Затова смятам, че напускането на парламента от страна на БСП в случая е справедливо - не може за един ден, за 24 часа, да се сменя мнение на цяла парламентарна група. Това означава, че е изчерпана, безпринципна, притисната“, каза още доц. Пиргова, според която „парламентаризмът ще може да бъде възстановен след едни предсрочни избори“.

„Не очаквам никакви предсрочни парламентарни избори“, подчерта в ефира на "Хоризонт" социологът професор Антоний Гълъбов, според когото: „Когато най-голямата опозиционна партия абдикира от ролята си на коректив на управлението, това не означава, че предстоят предсрочни избори, а означава, че тази партия отказва да представя интересите на своите избиратели в пленарна зала“. 

„Работата на всяка опозиция е да бъде коректив на управлението, работата на всяка опозиция е да присъства на дебата - да изразява различно мнение, да прави различни предложения, да подобрява законодателството, а не да се среща с гражданите и да бъде извън парламента, защото не успява да постигне нищо в него“, подчерта проф. Гълъбов. 

„Защитата на парламентаризма се прави чрез самия парламент, а решението на една политическа формация какво да направи и как да се държи парламентарната група не е прецедент, нито е нещо извън парламентарната практика“, добави социологът, според когото „най-важно е решенията да бъдат взимани в пленарна зала“:

„Важно е и всички интереси в българското общество, които са представени в съответния състав на Народното събрания да могат да бъдат пълноценно дискутирани и в това отношение напускането на опозицията е лош пример от гледна точка на парламентарна практика“. 

„Опозицията - и нейното място, и смисъл е в пленарната зала - всяко напускане на парламента означава, че става дума за политическа стратегия, която търси извънпарламентарно и респективно извънзаконови средства за въздействие върху политическия процес“, каза още проф. Гълъбов, според когото „избирателите на БСП би трябвало да пожелаят техните представители да бъдат там, където им е мястото“.

„Едно подобно напускане означава, че БСП разбира, че не може да постигне нищо в Народното събрание и делегира цялата отговорност на управляващата коалиция, което е проблем", добави социологът.