Антоний Тодоров: Няколко групировки си позволяват да използват публичната държава и власт за частни цели

Рокадите в правителството на премиера Бойко Борисов, защото става дума именно за рокади, нямат никаква чуваемост. Тук няма да се спирам на професионалния опит на новоназначените, защото това няма значение в настоящата ситуация. Протестиращите имат две основни искания, които са ключът към всякакъв възможен диалог, включително диалог дали сега веднага да се проведат предсрочни парламентарни избори, нужно ли е ново правителство в рамките на това Народно събрание и т.н. Всички тези въпроси няма как сега да се обсъждат, ако не се е случило това, което най-много очакват протестиращите, а то е оставка на премиера и главния прокурор. След това може да се открие някаква възможност. Макар че колкото повече време минава и колкото повече упорството надделява и тази възможността за диалог ще се затвори.

Моделът позволи публичната държава, публичната власт и публичната сфера да бъдат заграбени от няколко групировки, които ги използват за частни цели. Неслучайно се появи този прословут лозунг „Мутрите вън“. Това е едно обобщаващо понятие за такъв вид групировки, които заграбват публичната власт. Някои обаче се опитват да прокарат с лозунга „Смяна на модела“ смяната на либералната демокрация, която се основава на гражданските свободи, разделението на властите и върховенството на закона. Ако в бъркотията решим да се откажем от тези принципи, бъдещето ще бъде по-лошо от миналото.

Новият модел на управление, който така много искат гражданите, трябва да е дело на интелектуалците. Те трябва да формулират елементите на един нов модел, който да бъде приемлив за обществото и протестиращите, да бъде разбираем за широката публика.

Представям си по следния начин този нов модел. Накратко с две думи: почтена политика. Това, че не можем изцяло да изкореним различни корупционни практики сигурно е вярно, но ако създадем достатъчно здрава, неподкупна съдебна система. Ако веднъж прочистим съдебната система, тя ще прочисти останалата. Новият модел трябва да започне от там. За това в тези две искания за оставки, втората на главния прокурор е много важна. Втората оставка всъщност е първа. Учудвам се. Ако Борисов беше останал верен на усета си какво иска множеството, щеше да реагира веднага на акцията на прокуратурата в президентството, която запали фитила. Да реагира критично към главния прокурор, ако щете с цел да запази позицията си, властта си, би трябвало да поиска оставката му. Но Борисов не го направи. Това внуши на протестиращите и обществото усещането, че има за какво да се страхува. Той му е удобен този главен прокурор. Това взриви нещата и веднага се появи искането за оставка на Борисов.