Когато по време на президентската кампания през 2016 г. Доналд Тръмп намекна, че може да не спази ангажимента на САЩ да защитават други държави от НАТО, в случай на нападение срещу тях, това предизвика тревога в целия трансатлантически съюз.

С лозунга на Тръмп "Америка на първо място", който предизвиква възгласите на пламенните му привърженици, бъдещето на Организацията на Северноатлантическия договор отново е на дневен ред. Но този път европейските лидери признават, че Aлиансът трябва да се развива, за да посрещне предизвикателствата на 21-ви век, и заявяват, че са готови да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

За осем години се промениха много неща.

Първо, президентството на Тръмп принуди Европа да признае, че американската военна подкрепа вече не е гарантирана, а след това нахлуването на Русия в Украйна подчерта заплахата на източната ѝ граница. Междувременно САЩ все повече се фокусират върху експанзията на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион, както и върху Иран и Северна Корея.

"Изправени пред сили като Русия и Китай, както и пред САЩ, чието обръщане към Азия изглежда неизбежно независимо кой ще спечели следващите избори, ние, европейците, трябва да направим повече, за да гарантираме собствената си сигурност", написа през уикенда Жозеп Борел, ръководител на външната политика на Европейския съюз, в лондонския в. "Таймс".

След като през последните 75 години разчитаха на американското ръководство на НАТО да ги защитава с огромни ядрени и конвенционални средства, европейските държави трябва да поемат по-голяма роля във финансирането и ръководството на 32-членния алианс, тъй като техните интереси все повече се разминават с тези на САЩ.

"Говорим за НАТО, в който САЩ все още участват, но в който те вече не са незаменим лидер", заяви Малкълм Чалмърс, заместник-генерален директор на Кралския институт на обединените служби, базиран в Лондон мозъчен тръст, който се занимава с отбрана и сигурност. "Искам да посоча, че именно за това говорят Джей Ди Ванс и Доналд Тръмп. Те говорят за НАТО, който е трансформиран и в който европейците поемат най-големия дял от тежестта".

След Втората световна война НАТО възниква в резултат на тайни разговори между американски служители за това как да се доставя военно оборудване на Западна Европа и да се осигури координиран отговор на всякакво евентуално нападение от страна на Съветския съюз. На 4 април 1949 г. 12-те страни основателки подписват Северноатлантическия договор.

Военната структура на НАТО се оглавява от Върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, който е и главнокомандващ на американските сили в Европа.

Според статистиката на НАТО се очаква тази година САЩ да похарчат за военните си нужди почти два пъти повече средства, отколкото всички останали членове на Алианса, взети заедно.

Скептицизмът на Тръмп по отношение на НАТО намери израз миналата седмица, когато той избра Джей Ди Ванс за свой кандидат за поста.

Ванс се противопоставя на подкрепата на САЩ за Украйна, критикува европейските държави за съкращаването на разходите за отбрана след Студената война и казва, че е време "Европа да си стъпи на краката".

Европа получи още един сигнал за събуждане по-миналата неделя, когато президентът Джо Байдън, чиято силна подкрепа за НАТО беше затвърдена по време на противопоставянето със СССР през 70-те години на миналия век, заяви, че няма да се стреми към преизбиране.

Вицепрезидентката на САЩ Камала Харис, която вероятно ще получи кандидатпрезидентската номинация на Демократическата партия, подкрепи позицията на администрацията по отношение на НАТО и помощта за Украйна. Но Харис влезе в политиката много след Студената война и е по-известна с работата си по вътрешни въпроси.

"Въпросът е дали тя ще има същите силни трансатлантически възгледи до такава степен, каквито имаше Байдън", каза Армида ван Рий, експерт по европейската политика за сигурност в мозъчния тръст "Чатъм хаус" в Лондон.

Заплахата на Тръмп да се откаже от гаранцията за колективна сигурност на НАТО, която е крайъгълен камък на Алианса, се основава на убеждението му, че държавите членки не изпълняват ангажиментите си за финансиране, което принуждава американските данъкоплатци да субсидират отбраната на Европа.

Този аргумент отслабна от 2016 г. насам.

Като се изключат САЩ, 23 от 31-те страни членки на Алианса, ще изпълнят или надхвърлят ангажимента си да изразходват поне 2% от икономическото си производство за отбрана тази година, в сравнение с едва 3 преди 10 години, сочат данни, събрани от НАТО. Като цяло, страните, които не са членки на НАТО, сега изразходват 2,02% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, в сравнение с 3,4% в случая със САЩ.

Освен това Европейският съюз има амбициозни планове за стимулиране на отбранителната си индустрия в отговор на заплахата, която представлява водената от Русия война в Украйна.

Президентът на Франция Еманюел Макрон призова европейските държави да се стремят към по-голяма независимост по отношение на защитата на въздушното пространство и да преместят производството на континента, вместо да купуват продукция от американските търговци на оръжие.

Плановете на ЕС се съсредоточават върху рационализирането на поръчките за оръжия и все по-честото им производство в рамките на 27-членния блок, едно многомилиардно начинание за дистанциране от САЩ.

Рисковете пред Европа, както и пред САЩ, еволюират. Не става въпрос само за руските танкове по границите на Европа. Като отбранителен съюз НАТО трябва да вземе предвид и заплахите, които представляват Иран, Китай и Северна Корея, и да бъде подготвен за кибервойна и чуждестранна намеса в изборите, както и за конвенционални военни атаки, казва Ван Рий.

Това означава, че европейските държави трябва да увеличат броя на военнослужещите си, да модернизират оборудването си, като танкове, изтребители и транспортни самолети, и да подобрят способността си да противодействат на технологичните заплахи, добавя тя.

"Трябва да гледаме на това не като на гаранции срещу Тръмп, а като на предпазване на европейската сигурност и на алианса на НАТО като цяло", допълва експертката. "Защото, да, макар че има опасения относно ангажиментите на САЩ в Европа, а назначаването на Джей Ди Ванс за кандидат за президент на Тръмп само подсили опасенията, има двупартиен фокус върху Китай, което в средносрочен и дългосрочен план може да означава, че ще видим пренасочване на ресурси в друга посока", подчертава тя.

Един от моделите могат да бъдат най-новите членове на НАТО - Финландия и Швеция, които се присъединиха към Алианса, за да укрепят сигурността си на фона на агресия от страна на Русия.

Като исторически необвързани държави те бяха принудени да разработят стратегии за отблъскване на всякакво руско нахлуване до голяма степен самостоятелно, като оборудваха своите армии с пълен набор от способности, които понякога липсват в страните от НАТО, свикнали да разчитат на САЩ за командири и бойни планове. И двете страни имат военна служба, важни оръжейни индустрии и големи постоянни армии.

"Служителите на финландската отбрана биха казали... досега планирахме да се борим с Русия сами, сега НАТО определено е бонус...", казва Чалмърс. "Страните от НАТО имат обратния проблем. Те толкова са свикнали да мислят за борба заедно и особено заедно с американците, че понякога нямат навика да мислят за борба сами, при която те сами да се защитават", допълва той.

Рисковете от прекомерната зависимост от САЩ се проявиха тази година, когато Камарата на представителите на американския Конгрес блокира в продължение на месеци военната помощ за Украйна в размер на 61 млрд. долара, докато консервативните републиканци твърдяха, че правителството трябва да се съсредоточи върху сигурността на вътрешните граници и нарастващия дълг на страната.

Въпреки че финансирането в крайна сметка беше одобрено, забавянето остави Украйна без боеприпаси и техника, като в същото време Русия започна брутална пролетна офанзива.

Евентуално второ президентство на Тръмп би довело до този начин на мислене в Белия дом.

"Днес ние с опасения гледаме отвъд Атлантика към най-лошия случай, в който един непоследователен, игнориращ ни, обсебен от себе си бъдещ президент на САЩ може да ни изостави", пише историкът Макс Хейстингс в "Таймс".

"Тръмп е прав за нещо голямо: зад американския щит, от 50-те години на миналия век насам, европейците се радваха на почти безплатни привилегии.

Това вече приключи и Владимир Путин потрива доволно ръце.