Археологическо откритие в Египет поставя нов акцент върху културното преплитане между древните цивилизации. Фрагмент от епоса Илиада, приписван на Омир, е бил открит върху папирус, поставен вътре в мумия от римската епоха. Находката е направена в района на ел-Банаса (древен Оксиринх) в египетската провинция Миня, съобщава The Jerusalem Post.

Откритият текст представлява част от прочутия „Каталог на корабите“ – раздел от втората книга на „Илиада“, който описва участниците в митичната Троянска война. Според генералния секретар на Върховния съвет по антиките в Египет Хишам ел-Лейти, това е едно от редките свидетелства за разпространението на гръцката литература в римски Египет и дава нова перспектива за погребалните практики в региона.

Откритието е направено от испанска археологическа мисия, свързана с University of Barcelona. По данни на мисията, папирусът е бил използван като част от погребалния процес – практика, която подсказва не само за символично значение, но и за възможна роля на текстовете в ритуалите, свързани със смъртта и отвъдното. Според информацията на The Jerusalem Post, находката добавя „важно литературно и историческо измерение“ към обекта.

Разкопките разкриват и други впечатляващи артефакти. Сред тях са няколко мумии, включително такива с декоративни обвивки с геометрични мотиви и следи от златно покритие. Особено внимание привличат три златни езика, както и един, изработен от мед. Този тип находки се свързват с древноегипетските вярвания, че починалите трябва да могат да говорят в отвъдния свят – символична функция, която придава нов контекст на откритите артефакти.

В подземна гробна камера археолозите са открили и боядисани дървени саркофази. По думите на проф. Хасан Амер от Кайрския университет, един от ръководителите на мисията, те са в силно увредено състояние, вероятно вследствие на древни грабежи. Това обаче не намалява научната стойност на находките, които свидетелстват за богатството и разнообразието на културните пластове в региона.

Паралелно с тези открития, през 2024 г. в близък обект са разкрити останки от ров с три варовикови камери. В първата археолозите намират каменна плоча, голям съд с кремирани останки на възрастен човек, както и кости на бебе и котка, увити в текстил. Втората камера съдържа подобен съд с останки на двама души и кости на друго животно. Третата камера остава без ясно документирано съдържание.

Допълнително, на юг от обекта са открити малки теракотени и бронзови статуетки, изобразяващи божества от различни културни традиции. Сред тях са Харпократ – елинистична интерпретация на Хор-младенеца – и Купидон, римският бог на желанието. Това съчетание на религиозни символи подчертава синкретизма между египетската, гръцката и римската култура в периода.

Министърът на туризма и антиките на Египет Шериф Фати заявява, че откритието „отразява богатството и многообразието на египетската цивилизация през вековете“. Научната общност обаче вероятно ще се фокусира върху по-дълбокия въпрос – как един от най-значимите текстове на древногръцката литература се оказва част от погребален ритуал в римски Египет.

Тази находка не просто разширява археологическата карта на региона. Тя отваря нови въпроси за ролята на литературата в древността, за културния обмен между цивилизациите и за това как текстовете могат да придобият съвсем различно значение извън първоначалния си контекст.