Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират  въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната. 

Какви са ползите и какво ще бъде въздействието от изучаването на християнските добродетели и възможно ли е намеренията да доведат до неблагоприятни последици – тези въпроси коментира в интервю за Радио „Видин“ архимандрит Никанор.

„Ако предположим, че смисълът на вероучението е да научим децата на някакви ценности - това, което се говори и от политиците, че искаме да вдъхнем на децата надежда, да им разкрием един друг по-различен свят, да им дадем някаква ориентация в живота, така се изразявам, това е все едно да им дадем едно живо зайче, което да отглеждат, да го милват, да го хранят, да го пускат да се разхожда. Същевременно, за да направим обаче предмета задължителен, ние се задължаваме, това го казва и патриархът, който казва, че ние не натрупваме Христос, тоест не преповодяваме Христос. Това просто не мога да го разбера. Това дървено желязо ли е, смешен плач ли е, какво е? Едновременно искаме да вдъхнем някаква в крайна сметка вяра, за това говорим, искаме да грабнем децата, но няма да проповядваме. Тоест ще говорим за религията така, както се говори за химия, биология, за един сух предмет. Това е съществен проблем, защото децата, дори в предучилищна възраст, притежават и имат религиозни възгледи, имат религиозни преживявания, имат нужда от такова духовно развитие. Тоест имат нужда от Богопознание. А се декларира, че такова няма да се дава. Ще даваме информация. Прощавайте, но Евангелието не е информация. Апостолската мисия не е информация“, казва архимандритът. 

Като друг проблем той очертава избягването на религиозната проповед, което реално го превръща в нещо като останалите предмети. Това, което вече се говори е, че с този предмет ще възпитаваме патриотизъм, идентичност, всякакви неща, които нямат нищо общо с вероучението като такова. На практика този предмет може да се окаже много коварен, може да се окаже опит за вкарване в училищата на някаква идеология, каквато е угодна на управляващите в даден момент. Или пък такава, каквато е заседнала в умовете на преподавателите по вероучение. Съвсем спокойно може да се каже, съвсем открито, че на този етап това е идеологията на Русский мир, идеологията на антизападничеството, една абсолютно неправославна гледна точка, едно манихейство, което определя чисто географски едни хора като едва ли не поклонниците на Сатаната и богоборниците.

„Когато вероучението не е истинско вероучение, защото законът не го позволява, то ще се превърне в част по политподготовка, но вместо Маркс, Енгелс и Ленин, ще висят там икони на Христос, Богородица и св. Йоан Предтеча. Едва дали това е точно това, което искат родителите за децата си“, убеден е Никанор.

Запитан как да си обясним политическата подкрепа от формации, доказали през годините, че са далеч от православието и трябва ли да се преструваме, че БПЦ не е политизирана институция, зад чиито гръб често наднича Руската империя, архимандритът обяснява:

"За зависимостите на БПЦ от съвременна Русия, от Руската православна църква, е говорено много…Ние много добре знаем, че руското православие е подчинено на руската държава и в момента то води война срещу вселенското православие, не срещу Вселенската патриаршия просто, а срещу цялата организация и устройството на Вселенската православна църква такава, каквато я знаем в последните 1000 години. Тъй като Русия има амбицията да направи своята църква, която е подчинена на държавата, първенствуваща… Тези опасения за зависимостите на БПЦ са напълно оправдани. Тя има много дълъг път да извърви, аз съм го казал без страх, да отхвърли тези опасения на хората, да отхвърли тези упреци, но нищо не прави в тази посока. Абсолютно нищо не прави. Не се съобразява с това да следва линията на първенствуващата църква, на Вселенската патриаршия, която е наша духовна майка, която ни е родила в християнството, която ни е изпратила просветителите Кирил и Методий и по този начин е съдействала за това да се утвърди нашата идентичност чрез литературата, чрез богослужението на роден език… Затова партиите, подкрепящи вероучението трябва да  дадат ясен отговор защо го правят, за да повярваме в чистотата на техните намерения. В противен случай лично аз имам опасенията, че това е изпълнение на нечии указания за въвеждане на тази гражданска религия, която стана модерна и в Русия.