Камарата на архитектите в България сезира президента Румен Радев с искане за налагане на вето на приетите миналата седмица промени в Закона за устройството на територията. Архитектите са скандализирани както от начина на приемане на текстовете, така и от съдържанието им. Огромна част от промените са недомислени, ще доведат до правен хаос, а някои от тях са противоконституционни и ще вкарат граждани и инвеститори в съседски войни, изтъкват от гилдията, пише "Сега".

В изпратеното от КАБ искане до президента се изтъкват 11 конкретни примера за правни недомислици и откровено противоконституционни разпоредби. Един от най-взривоопасните текстове според гилдията е забраната за издаване на разрешение за строеж при неприложена регулация, включително уличната регулация. „В много от големите градове има възстановени частни имоти в територии, предвидени за улици. Те трябва да се отчуждят, но общините са много пасивни и разчитат на един вид доброволно-принудително даряване на тези части, за да се случат самите улици. Сега това на практика се вменява като задължение на гражданите, а не на общината. Тези текстове ще прехвърлят проблема при желаещите да строят, които ще са блокирани и ще трябва да издирват собственици на терени, попадащи в улиците, за да се оправят някак с тях“, изтъкват архитекти. Това, според гилдията, може да е по силите на по-големи инвеститори, но ще смачка по-малкия бизнес и физическите лица, които искат да строят. 

Камарата счита за противоконституционна и забраната за промяна на предназначението на сгради или части от сгради – обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, без да се прави разлика дали тази сграда е частна собственост. Такава промяна на предназначението според приетите нови текстове в ЗУТ ще може да става само след писмено съгласие на съответния ресорен министър. „Частните имоти, които по волята на собственика им имат предназначение и се ползват за образование, наука, здравеопазване или култура, не са част от обществената социална инфраструктура. В случай че орган на власт желае пряко волята на собственика да запази предназначението на обект като част от социалната инфраструктура, той трябва да предостави своевременно и равностойно обезщетение, като начинът за това следва да се уреди в закона. Частни имоти не могат да осигуряват обществени функции чрез административна принуда“, изтъкват от камарата.

Гилдията на архитектите не приема и кратките срокове за обжалване на общия устройствен план, както и стесняването на кръга от лица, които могат да го правят. Според одобрените нови редакции в ЗУТ общите устройствени планове ще се обжалват в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“. Това е два пъти по-къс срок спрямо общото правило в ЗУТ за обжалване до 30 дни, когато съобщаването е извършено чрез ДВ. Право да обжалват пък имат само непосредствено засегнатите -  имотите, в които е предвидено да се изгражда публична инфраструктура или тези, за които се установяват ограничения на собствеността. "Това представлява драстично ограничаване на правото на обжалване и влиза в колизия и с Конституцията, и с вече постановени конституционни решения", изтъкват архитектите.

ОТ КАБ са категорично против и недомислените текстове за височините на сградите, за които „Сега“ писа. Гилдията счита, че проблемът със застрояването в отделни защитени райони като крайбрежието и зоните с ниско застрояване следва да се решават с приемане на специфични правила, вместо да се налагат недомислени правила спрямо цялата територия на страната. 

Участвали в заседанията на ресорната регионална комисия в парламента недоумяват и от начина, по който се взимат решения без никаква подготовка на депутатите, без време за задълбочен дебат и без яснота какво точно се приема. „Комисията се състои от 22 членове, на заседанието присъстваха петима, които гласуваха от името на 11 души. Хората с реален опит от тях в проектирането се броят на пръсти“, коментираха присъствали на заседанието. Според позицията на КАБ с подобни внесени на второ четене предложения от депутати характерът на законопроекта е променен изцяло. На фона на многото извънредни изменения законопроектът мълчи за обявения за противоконституционен срок от 15 години за отчуждаване на имоти, отредени за озеленяване, изтъкват още от КАБ.