Използват се теми като „традиционни ценности“, „православие“, „мир“, „братски народи“ и „защита на вярата“, за да прикрият истинската цел на своите операции – ерозия на българската държавност и общество, отслабване на подкрепата за Украйна и подмяна на моралната истина за руската агресия
Атлантическият съвет на България разпространи своя Позиция, провокирана от последните опити чрез християнство и православие България да бъде поставяна в зависимост от подлите и престъпни планове на Кремъл.
АСБ призовават Министерския съвет, Дирекция „Вероизповедания“ и ДАНС да извършат необходимите проверки и да информират обществото дали в български храмове са допуснати лица, които могат да бъдат свързани с църковни структури, обслужващи политиката на Московската патриаршия и на Руската федерация.
Ето пълния текст на Позицията:
Позиция на Атлантическия съвет на България
Атлантическият съвет на България с нарастваща тревога следи разгарящата се антиукраинска кампания в България, която все по-ясно носи белезите на координирана хибридна операция, насочена срещу Украйна, срещу българската обществена солидарност с украинския народ, срещу евроатлантическата ориентация на страната ни и срещу способността на българските институции да разпознават и ограничават руското политическо, пропагандно и разузнавателно влияние.
Тази кампания не е спонтанна и не е резултат от отделни емоционални реакции, тя е част от познатия инструментариум на руските служби и на руската пропагандна машина, които от години използват теми като „традиционни ценности“, „православие“, „мир“, „братски народи“ и „защита на вярата“, за да прикрият истинската цел на своите операции – ерозия на българската държавност и общество, отслабване на подкрепата за Украйна и подмяна на моралната истина за руската агресия.
В този контекст последните събития, свързани с реакциите на Българската православна църква – Българска патриаршия, не могат да бъдат разглеждани изолирано, защото те са част от по-широк проблем, при който религиозната инфраструктура, църковният авторитет и естественото доверие на вярващите се оказват изложени на риск от употреба за политически и хибридни цели, обслужващи интересите на Руската федерация.
Първият тревожен случай
е липсата на ясна съборна позиция на Светия Синод на Българската православна църква и на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил по повод варварското посегателство срещу Киево-Печорската лавра – една от най-древните и значими светини на източното православие, духовен център с почти хилядолетна история и паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО. АСБ отчита достойната и християнска позиция на Русенския митрополит Наум, който изрази молитвена съпричастност към страдащите и към поруганото духовно и културно наследство на Киев и Украйна. Тази позиция показва, че в Българската православна църква има архиереи, които разбират, че православието не може да бъде заложник на имперска геополитика, на кремълска пропаганда и на мълчаливо съучастие пред разрушаването на православни светини.
Но именно този достоен отделен глас прави още по-видимо и още по-болезнено мълчанието на Светия Синод и на Българския патриарх.
Когато е поразена православна светиня от такъв мащаб, мълчанието не е неутралитет - то е морален отказ от свидетелство и позиция. То е отстъпление от християнската отговорност да се назове злото, когато то посяга върху човешкия живот, върху храмовете, върху паметта и върху духовното наследство на цели народи. В Светото Евангелие Господ Иисус Христос казва „По плодовете им ще ги познаете“. Днес плодовете на руската агресия са разрушени градове, убити цивилни, прогонени семейства, поругани храмове и манастири, и опит една война срещу независим народ да бъде оправдавана чрез лъжлива религиозна реторика за „руски свят“. Това няма нищо общо с Православието и с Христовото учение. Това е груба политическа злоупотреба със свещеното и вярата!
Вторият тревожен случай
е свързан с информацията за допускането на т.нар. „украински православни свещеници“ до служение в български храмове. Тази тема вече се използва в публичното пространство като част от антиукраинската кампания, която цели да представи украинците като заплаха, като натрапници, като хора, които „изместват“ български духовници или нарушават установения църковен ред. Именно затова е изключително важно фактите да бъдат изяснени докрай и публично.
От публично известната информация и от реакциите на духовници, богослови и миряни става ясно, че не става дума за духовници на Православната църква на Украйна, начело с Блаженейшия митрополит Епифаний, получила Томос за автокефалия от Вселенската патриаршия, а за представители на т.нар. Украинска православна църква, исторически и структурно свързвана с Московската патриаршия и това разграничение е от изключително фактологично значение. Православната църква на Украйна олицетворява каноничното усилие на украинското православие да се освободи от зависимостта от Москва и от употребата на Църквата като инструмент на руската държавна политика. Обратно, т.нар. Украинска православна църква, макар формално да се дистанцира от Москва след началото на пълномащабната руска агресия, продължава да поражда сериозни съмнения в украинското общество и в украинските държавни институции поради връзките на нейни представители с Московската патриаршия и с руските пропагандни и разузнавателни структури. АСБ припомня, че украинските служби за сигурност нееднократно са съобщавали за случаи на духовници, свързани с тази църковна структура, обвинявани в сътрудничество с руските окупационни власти, в разпространение на пропаганда, в оправдаване на руската агресия и в подпомагане на военни действия срещу Украйна. Публично известни са случаи, при които представители на такива среди са обвинявани в предоставяне на информация, насочване или подпомагане на руски действия срещу украинска инфраструктура, включително срещу цивилни обекти.
Затова допускането на подобни лица до български храмове не може да се разглежда като чисто църковен, административен или християнски въпрос. То е въпрос и на национална сигурност и въпрос на защита на българското общество от религиозно маскирано хибридно влияние. Това е и въпрос на защита на самата Българска православна църква от превръщането ѝ в инструмент за чужда политическа употреба.
България вече има горчив опит
с употребата на православното расо като прикритие за действия, обслужващи интересите на Руската федерация. Случаят с архимандрит Василиан Змеев, представител на Московската патриаршия в София, експулсиран от България след действия на компетентните български служби във връзка със заплаха за националната сигурност, показа, че руската държава използва религиозната инфраструктура не само за духовно влияние, но и като канал за политическо, пропагандно и разузнавателно въздействие.
В този смисъл настоящата антиукраинска кампания в България трябва да бъде разглеждана не като поредица от отделни скандали, а като една обща операция за дестабилизиране и промяна на общественото мнение. Първо се атакува съчувствието към украинските бежанци, а след това се внушава, че Украйна и украинците са проблем за България. После се използва църковна тема, за да се създаде впечатление, че украинците навлизат в българските храмове и изместват български духовници и накрая същата тази тема се използва, за да бъде прикрита реалната опасност – не украинското присъствие, а проникването на структури, свързани с московското църковно и политическо влияние.
Това е класическа хибридна операция на руските служби - жертвата се представя като заплаха, агресорът се прикрива зад езика на вярата, а обществото се тласка към объркване, подозрение и морално безразличие.
АСБ поставя следните въпроси:
- Кои са допуснатите до служение в български храмове т.нар. „украински православни свещеници“?
- Към коя точно църковна юрисдикция принадлежат те?
- Какво е отношението им към руската война срещу Украйна и какво е отношението им към териториалната цялост на Украйна?
- Осъждат ли публично агресията на Руската федерация?
- Имат ли или са имали връзки с Московската патриаршия, с нейни структури или с лица, свързани с руската държавна политика и служби?
- По чие предложение са приети в България и допуснати до служение в български храмове?
- Извършена ли е проверка от компетентните български служби?
АСБ настоява Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия незабавно да даде ясен публичен отговор по тези въпроси. Настояваме Българският патриарх Даниил да заяви недвусмислена позиция по руската агресия срещу Украйна, по варварското посегателство срещу Киево-Печорската лавра и по недопустимостта православни храмове в България да бъдат използвани като среда за прокарване на кремълска пропаганда.
АСБ призовава
Министерския съвет, Дирекция „Вероизповедания“ и ДАНС да извършат необходимата проверка по случая и да информират обществото дали в български храмове са допуснати лица, които могат да бъдат свързани с църковни структури, обслужващи политиката на Московската патриаршия и на Руската федерация. Призоваваме също българските институции да разглеждат разгарящата се антиукраинска кампания като въпрос на национална сигурност, а не като обикновен публичен спор. Когато едновременно се атакуват украинските бежанци, украинската държава, украинската църковна независимост, подкрепата за Украйна и доверието в евроатлантическия път на България, това вече не е мнение - това е координирано влияние.
Следва да припомним, че Конституцията на Република България гарантира свободата на вероизповеданията и отделеността на религиозните институции от държавата. Но тази отделеност не може и не бива да бъде използвана като прикритие за дейности, които застрашават националната сигурност, обществения мир и евроатлантическия избор на България. Храмът е дом за молитва, а не прикритие за геополитически хибридни операции. Свещеническото расо е знак за служение на Бога и човека, а не униформа и светата ни църква е призвана да бъде свидетел на истината, а не рупор на имперски лъжи и влияние.
Всяко отваряне на вратите на българските храмове за чужди политически, пропагандни или разузнавателни влияния е тежко морално падение и предателство спрямо доверието на българския народ, който векове наред е възприемал Църквата като пазител на духовността, идентичността и националното достойнство.
АСБ заявява ясно Българската православна църква не може да бъде употребявана като инфраструктура на „руския свят“ в България. Българските храмове не могат да бъдат превръщани в пунктове за хибридно влияние на Московската патриаршия. Българските вярващи не могат да бъдат оставени без защита пред религиозно маскирана пропаганда, насочена срещу свободата на Украйна, срещу евроатлантическата принадлежност на България и срещу моралния ред на християнската съвест. Истинското православие не може да бъде на страната на агресора, а истинската Църква не може да мълчи пред разрушаването на храмове. Българска духовност не може да бъде поставена в услуга на държава, която води война срещу православен народ.
Призоваваме Светия Синод и Българския патриарх Даниил да изберат страната на истината, а не страната на страха, страната на Спасителя ни Христос, а не страната на лъжата и пропагандата.
Управителен съвет
на Атлантическия съвет на България
Още от България
Делян Добрев планира оттегляне от активната политика: Давам път на младите
Той благодари на Бойко Борисов, че го е подкрепял през целия му партиен път
Божков заплаши "Левски", че ще бъде изваден от евротурнирите: "Не заслужават нищо"
"Защо плачат и фенове плачат, не мога да кажа - те не знаят ли, че когато се дават пари, трябва да се връщат?".
Ивайло Караньотов: Ветото на Радев върху санкциите срещу Русия е политически крясък - не е безобидно
Радев използва православието, за да налага реториката на Путин