Асен Генов спечели дело в Страсбург: Боядисването е част от свободата на изразяване

Асен Генов и още трима трима души спечелиха дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По време на протестите срещу кабинета "Орешарски" четиримата бяха арестувани за "увреждане" на соц паметник пред "Позитано" 20 от времето на комунизма. ЕСПЧ обаче прецени, че не са направили нищо осъдително. Новината съобщи Генов във Фейсбук:  

"Европейският съд по правата на човека излезе с решение по делото, заведено от мен и Ина Сърбинска. През 2013, годината на #ДАНСWithMe и протестите срещу Орешарски и Пеевски, заедно с една група приятели и познати, бяхме арестувани за украсата на незаконно пребиваващия декоративен елемент "Партизани" на ул. "Позитано" №20. От петимата задържани (заедно с Живко, Никола и Марта Георгиева), Ина Сърбинска и аз бяхме осъдени. Съдът на втора инстанция (поздравления за първоинстанционното решение на съдия М. Тодорова) не се съобрази с демократичните принципи, независимо, че дори прокуратурата го призова да потвърди оправдателната присъда. Уви, това не се случи.
Европейският съд по правата на човека в Страсбург излезе днес с решение в наша полза, по казуса със скулптурната композиция, която престоява незаконно пред централата на БСП. 

В мотивите на Съда, освен историческите факти, се обсъжда дали съдебното решение на българския съд е "необходима във всяко демократично общество" мярка и дали тя е свързана с "поправяне" на евентуално "увреждане". Водещият въпрос, с който се занимава ЕСПЧ е "дали изобщо е било "необходимо в едно демократично общество“ да се санкционират действията на жалбоподателите." 

По отношение на предполагаемото "увреждане" на т.нар. "паметник", Съдът в Страсбург приема, че "няма доказателства, че жалбоподателите са причинили някаква необратима вреда на паметника." Съдът е на мнение, че "не може да се каже, че действието на жалбоподателите е засегнало паметника в степен, достатъчна, за да се приеме, че го е повредило..."

По отношение на политическите мотиви, Съдът приема: "В тази връзка трябва също да се отбележи, че паметникът е бил издигнат по време на комунистическия режим в България и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, за които се застъпва този режим. Следователно, едва ли може да се разглежда като ползващ се с всеобщо почитание в страната. Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, подчертава специално интензивния обществен дебат относно наследството на режима и по-специално за съдбата на паметниците, останали от него. В тази връзка не може да се пренебрегне, че българският законодател осъди този режим като „престъпен“ и официално определи Българската комунистическа партия, която доминираше в страната през целия този режим, като „престъпна организация... целяща потискане на човешките права и демократична система” 

От това следва, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване – констатацията, че те са виновни за хулиганство и произтичащите от това глоби – не е доказано като „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 от Конвенцията [по правата на човека]. Следователно е налице НАРУШЕНИЕ на тази разпоредба."