Изследването на 151 звездни останки разкрива как химичният състав на техните атмосфери променя цветовете им и позволява да се установи съставът на разрушени планети и астероиди от древни планетни системи.
Астрономи идентифицираха бяло джудже, което би изглеждало зелено за човешкото око, и звезда с необичаен розов оттенък
Учените установиха, че останките на някои угаснали звезди притежават необичайни за космоса цветове – те биха изглеждали яркозелени или розови за човешкото око. Изследването, публикувано в списание RAS Techniques and Instruments, разкрива, че тези странни нюанси всъщност са следи от „местопрестъпление“: те се дължат на остатъци от разрушени планети, които угасващата звезда е погълнала.
Космически лаборатории за унищожени светове
Водещият автор на проучването Марк Холандс от Университета на Уоруик (Великобритания) анализира светлината на 151 бели джуджета – изключително плътни „сърцевини“, останали след смъртта на звезди като нашето Слънце.
Докато обикновените звезди са бели, жълти или сини, учените откриват аномалии при угасващите:
- Зелената звезда: Един от обектите свети в зелено заради уникална смес от хелий, калций, натрий и литий в атмосферата му.
- Розовата звезда: Друго бяло джудже има цвят на сьомга поради огромно количество въглеродни молекули.
Откъде идват тези елементи? Когато една звезда умира, тя се раздува и унищожава планетите около себе си. Техните скалисти останки, богати на желязо, магнезий и натрий, падат върху повърхността на звездата. Анализирайки светлината, астрономите могат да разберат какъв е бил химичният състав на тези изчезнали светове, преди да бъдат погълнати. Учените сравняват процеса с разследване на местопрестъпление милиарди години след събитието.
Как бихме ги видели с просто око?
Важно уточнение е, че тези цветове не се виждат директно през телескоп като цветни точки. Те са изчислени по математически път чрез спектрален анализ (разлагане на светлината, подобно на преминаването ѝ през призма). Изчисленията показват как точно човешкото око би възприело тези обекти, ако се намирахме в непосредствена близост до тях.
Професор Агнес Ким от Penn State Scranton определя изследването като забавна среща между астрофизиката и биологията на човешкото зрение. Макар откритието да не пренаписва законите на физиката, то дава изключително достъпен и визуален начин да разберем сложния състав на космоса.
Учените планират да изследват десетократно повече бели джуджета чрез нови космически обзори. Те очакват скоро да открият между 10 и 20 нови зелени звезди, което ще помогне да разберем колко често срещани са били скалистите планети, подобни на Земята, в древната история на Вселената.
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.