Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предизвика остри критики, след като постави Турция редом до Русия и Китай като източници на влияние, от които Европейският съюз трябва да се предпазва.

Изказването беше направено по време на 80-годишнината на германското издание „Ди Цайт“ в Хамбург.

„Трябва да успеем да завършим европейския континент, така че той да не попадне под руско, турско или китайско влияние. Трябва да мислим по-мащабно и по-геополитически“, заяви Фон дер Лайен по отношение на разширяването на ЕС и добави, че досегашният модел на Европа, основан на евтина енергия от Русия, евтина работна ръка от Китай и гаранции за сигурност от Съединените щати, е останал в миналото.

„Трябва изцяло да се препозиционираме. Трябва да станем по-независими“, каза още тя.

Критиците подчертаха, че Турция е кандидат за членство в Европейския съюз, член на НАТО и държава, която много европейски представители определят като ключова за регионалната сигурност, миграцията и енергийния транзит.

Анализаторът Рикардо Гаско коментира, че подобно изказване е „политически показателно“ и разкрива, че части от Европа все още трудно възприемат Анкара като стратегически партньор, въпреки че сигурността, енергетиката и индустриалното бъдеще на Европа все повече изискват сътрудничество с Турция.

Мерал Хюсеин-Едже, член на Камарата на лордовете във Великобритания, постави под въпрос защо фон дер Лайен е споменала Турция в същия контекст като Китай, отбелязвайки, че страната е част от Европа и член на НАТО.

Политологът Серен Селвин Коркмаз заяви, че формулировката бележи промяна в езика на Европейската комисия спрямо Турция - от „необходим, макар и проблемен партньор“ към държава, представяна като външен фактор на влияние.

Икономистът Тимъти Аш определи коментара като „пълно неразбиране“ и заяви, че Европа не може да се защитава без Турция. Той добави, че бъдеща европейска архитектура за сигурност без участието на САЩ би зависела и от страни като Украйна, Турция, Финландия и Полша.

Анализаторът Зия Мерал заяви, че изказването отразява по-дълбок проблем в подхода на Европа към Турция и поставя въпроса дали Брюксел на практика не е прекратил перспективата за нейното членство.

Турция е официален кандидат за членство в ЕС от 1999 г., но процесът е в застой от години поради опасения относно демокрацията, човешките права и върховенството на закона при управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В същото време Европейският съюз продължава да разглежда Турция като ключов партньор по въпросите на миграцията, търговията, енергийния транзит и регионалната сигурност. Като член на НАТО с голяма армия, контрол върху достъпа до Черно море чрез турските проливи и стратегическо положение между Европа, Близкия изток и Кавказ, страната остава централна за геополитическите изчисления на Европа, въпреки напрегнатите отношения с блока. | БГНЕС