"Аз продължавам да твърдя, че легитимният орган да избере изпълняващ функциите на главен прокурор е пленарният състав". Това заяви министърът на правосъдието Атанас Славов, предаде БГНЕС. „Както обявих още в края на миналата седмица, аз съм включил допълнителна точка за утрешното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) на пленарния състав именно да обсъди кой е компетентният орган, който да избере изпълняващ функциите на главен прокурор. Няма как в рамките на час министърът на свика някакво извънредно заседание, тъй като в закона за съдебната власт има срокове за свикване на пленарен състав и те са дни. Надявам се утре членовете на ВСС да допуснат тази точка и да обсъдят по същество това, което настоявам – именно Пленумът да се произнесе по взетото решение", каза Славов.

Правосъдният министър посочи, че ако има некомпетентен орган, взел решение, то е нищожно, то не може и не следва да буди правно действие. „Ако нямаме произнасяне на пленарния състав, аз ще оспоря като нищожно взетото решение от Прокурорската колегия", обяви той и поясни, че ако Пленумът на ВСС реши, може да вземе решение, че той е органът, който да избира и.ф. главен прокурор. „Логиката на целия процес, предвид нивото на длъжността, за която се избира и.ф., е Пленумът да е този орган", отбеляза Славов и уточни, че в този смисъл са постъпили много солидни и аргументирани становища и на членове на ВСС, и на представители на професионални и юридически организации.

Той заяви, че тезата на някои членове на ВСС, че те по необходимост са провели заседание на Прокурорска колегия, влиза в колизия със закона. „Аз съм длъжен, когато има искане за изслушване на министър, да се явя в комисия по правни въпроси", коментира Славов, но добави, че депутатите не могат да му дават преки указания какво и как да прави. Във връзка с настояването на ВСС да стартира и процедурата за избор на нов главен прокурор, правосъдният министър каза: „Считам, че 7-дневният срок, който е уреден в Закона за съдебната власт, е инструктивен срок, а не преклузивен срок. Това означава, че органът би трябвало да се съобрази, освен ако някакви други, по-висши държавни интереси не налагат нещо друго. В случая при заявена амбиция и ангажимент за извършване на конституционна реформа, фактът, че буквално да седмица, две ще имаме внесен проект в НС за промени на конституцията, който проект да се отнася и до главния прокурор, за неговите функции, за неговото място в съдебната власт, не виждам никакво основание да стартира една такава процедура."

Той призова за институционален аскетизъм – за въздържане тогава, когато няма високо доверие и достатъчна легитимност. По отношение на Любена Павлова, за която се твърди, че е свидетел по досъдебно производство, и не се охранява от специалната служба, която защитава свидетели към Министерство на правосъдието, а от МВР, той обясни: „Извършил съм предварителна проверка, има разпореждане на прокуратурата тя да бъде охранявана от полицията, а не от Бюрото по защита или пък от ГД „Охрана" в Министерство на правосъдието. Това са предварителните данни от проверката – разпореждане на прокуратурата на основание чл. 123 от НПК", съобщи правосъдният министър. Славов добави, че Бюрото по защита има много специални функции по силата на закона, няма как предвид наличния си капацитет да охранява всички лица, които се нуждаят от охрана. „Дейността на Бюрото по защита попада под режим на класифицирана информация", заяви още той.