По конституционни и основни права в общия случай референдуми не се провеждат, те са изключени от възможността за гласуване от гражданите. Това обясни пред БНР Атанас Славов, преподавател по конституционно право в Софийския университет, след като ГЕРБ отложи ратификацията на Истанбулската конвенция, а БСП предлага референдум за документа. 

"Не мисля, че провеждането на референдум по такъв въпрос е добра идея от чисто конституционна гледна точка. Има реална опасност един такъв референдум да влезе в колизия с Конституцията, защото самата тя гарантира голяма част от правата, уредени в Конвенцията", посочи Славов.

По думите му има и други международни актове, гарантиращи част от тези права. 

"Тоест, ние какво ще питаме българските граждани - да се гарантират ли права, които вече са гарантирани от национални и международни актове".

"За мен екстравагантна е самата идея по международен договор, който урежда основни права на човека, да има гласуване на референдум. От тази гледна точка аз виждам по-скоро колизия с Конституцията", категоричен е експертът.

Той обясни, че"формално погледнато, тъй като конвенцията е международен акт, законът за прякото участие предвижда възможност преди ратификацията на един международен договор да може да се проведе референдум, но тази възможност по принцип се използва за международни договори, които имат политически или военен характер, които предвиждат членство в някаква международна организация". 

Има възможност, ако парламентът все пак вземе решение за провеждане на референдум, Конституционният съд да се произнесе дали едно такова решение е конституционосъобразно, потвърди Славов.

"Проблем в тази конвенция наистина няма - говоря от гледна точка на принципи на правото, на защита на конституционни права, но очевидно съвсем целенасочено в българския дебат бяха вкарани теми, които ги няма в Конвенцията: това са темите за тъй наречения трети пол, за гей браковете", заяви преподавателят по конституционно право. 

Той смята, че групите, които вкараха подобни теми, постигнаха своята цел. 

"Всъщност дебатът беше не дали да се ратифицира Конвенцията, дебатът беше за "упадъчното" въздействие на Европа в България".

Произнасянето на Конституционния съд за съответствие на Конвенцията с Конституцията преди ратификацията, е достатъчно авторитетен и сигурен механизъм за изчистване на възможни колизии, смята Славов. По думите му, това е най-чистият механизъм. Той допълни, че може да се използва и вариантът с обяснителната декларация при ратификация. 

"Организаторите на тази истерична кампания, която се проведе в момента, до голяма степен си изгърмяха патроните. Не бива да имаме съмнения, че това беше организирана кампания". 

Атанас Славов посочи, че със сигурност, включително като опорни точки, подобна кампания се е провела в Армения, много подобна като тази, като основни послания.

"Истината е, че в едно общество, което не е напълно ценностно интегрирано в европейското културно пространство, подобни дебати са възможни". 

Експертът каза още, че заради чувствителността по част от поставените въпроси, които не са в Конвенцията - именно трети пол и еднополови бракове, е легитимна, "доколкото подобни дебати не се водят в България и лесно може да се манипулира публичното мнение".