Ако Северна Македония продължи да нарушава Преспанското споразумение, Гърция ще използва инструменти за още по-голям натиск срещу Скопие. Това заяви гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис.
"Средствата са както двустранни, така и многостранни на ниво международни организации", обясни дипломатът в интервю за държавната телевизия ЕРТ.
Герапетритис подчерта, че Преспанското споразумение е ратифицирано от парламентите и на двете държави, поради което те имат правни задължения, "които не могат да бъдат променяни от нито една страна".
"В споразумението от Преспа ясно е посочено, че не може да има промени по въпроса за името "Северна Македония". Това е разпоредба, която остава завинаги. В този момент има явно нарушение от страна на политическото и държавно ръководство (в Скопие). Не е правно обосновано твърдението, че всеки политически или държавен лидер може да използва друго име за страната си извън формалната рамка, тъй като това в действителност би било пряко нарушение. Тази политика не е в съответствие с вътрешното конституционно право, нито с международното право", каза още гръцкият външен министър.
Йоргос Гератетритис обясни, че Преспанският договор "има значителни политически и правни проблеми", но вече е подписан и обвързва Атина и Скопие.
"Положих много големи усилия да информирам напълно и цялостно всички наши партньори и всички международни организации. В този момент има сериозна загриженост за отношението на Северна Македония. Тази политика е в пряко противоречие с международните споразумения, които са в основата на международната архитектура за сигурност. Ако тя продължи, гръцката страна има средствата да упражни още по-голям натиск. Средствата са както двустранни, така и многостранни на ниво на международни организации", предупреди дипломатът.
БГНЕС припомня, че Преспанският договор бе подписан на 17 юни 2018 г. в с. Нивици на брега на Голямото преспанско езеро. Споразумението бе сключено от външните министри на двете страни Никос Кодзиас и Никола Димитров в присъствието на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев. Договорът сложи край на дългогодишния спор за името на тогавашна Република Македония между властите в Скопие и Атина./ БГНЕС
Фактор
"Средствата са както двустранни, така и многостранни на ниво международни организации", обясни дипломатът в интервю за държавната телевизия ЕРТ.
Герапетритис подчерта, че Преспанското споразумение е ратифицирано от парламентите и на двете държави, поради което те имат правни задължения, "които не могат да бъдат променяни от нито една страна".
"В споразумението от Преспа ясно е посочено, че не може да има промени по въпроса за името "Северна Македония". Това е разпоредба, която остава завинаги. В този момент има явно нарушение от страна на политическото и държавно ръководство (в Скопие). Не е правно обосновано твърдението, че всеки политически или държавен лидер може да използва друго име за страната си извън формалната рамка, тъй като това в действителност би било пряко нарушение. Тази политика не е в съответствие с вътрешното конституционно право, нито с международното право", каза още гръцкият външен министър.
Йоргос Гератетритис обясни, че Преспанският договор "има значителни политически и правни проблеми", но вече е подписан и обвързва Атина и Скопие.
"Положих много големи усилия да информирам напълно и цялостно всички наши партньори и всички международни организации. В този момент има сериозна загриженост за отношението на Северна Македония. Тази политика е в пряко противоречие с международните споразумения, които са в основата на международната архитектура за сигурност. Ако тя продължи, гръцката страна има средствата да упражни още по-голям натиск. Средствата са както двустранни, така и многостранни на ниво на международни организации", предупреди дипломатът.
БГНЕС припомня, че Преспанският договор бе подписан на 17 юни 2018 г. в с. Нивици на брега на Голямото преспанско езеро. Споразумението бе сключено от външните министри на двете страни Никос Кодзиас и Никола Димитров в присъствието на премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев. Договорът сложи край на дългогодишния спор за името на тогавашна Република Македония между властите в Скопие и Атина./ БГНЕС
Още от Свят
Вадефул: След разговора с Лавров остават дълбоки разногласия
Срещата се състоя в кулоарите на Общото събрание на ООН и бе първата им двустранна среща от началото на войната в Украйна през 2022 г.
Политолог: Путин се вкара в капан заради войната: какви са следващите му ходове?
По думите му изборите през 2026 г. са били съпроводени от още по-мащабни фалшификации в сравнение с предишните
Лавров бълнува в ООН: Русия ще постигне военните си цели в Украйна
„Европа прави всичко по силите си, за да осуети мирните преговори, от които се интересува администрацията на (Доналд) Тръмп“, каза той, визирайки правителството на САЩ