Чии интереси защитава българската прокуратура – този въпросът задават в своя позиция от Атлантически съвет за България. Повод за реакцията им поредното заседание по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев в СГС. Той е обвинен в престъпление по служба заради сключените договори с Полша за ремонт на старите съветски и оперативно несъвместими с НАТО изтребители МиГ-29. Според военните експерти на атлантиците Николай Ненчев е изпълнил дълга си като министър и се е ръководил от интересите на държавата ни като съюзник в НАТО и член на ЕС Ето и пълния текст на позицията им:
Позиция на Атлантически съвет на България
Днес, 07.02.2018 г., бившият президент Росен Плевнелиев беше разпитан като свидетел по делото срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев, водено от 8-ми състав на Софийския градски съд.
Николай Ненчев е обвинен в престъпление по служба заради сключените договори с Полша за ремонт на старите съветски и оперативно несъвместими с НАТО изтребители МиГ-29. Според прокуратурата договорите са неизгодни за страната, а с действията си Ненчев е застрашил авиационната ни безопасност.
В какво всъщност прокуратурата обвинява Николай Ненчев?
Независимо от официалните мотиви и формулировките на абсурдно звучащите обвинения, българската прокуратура фактически подвежда под отговорност Николай Ненчев заради това, че е избрал да сключи договор с Полша за ремонта на самолетите МиГ-29. Защото е сключил договор именно с Полша, а не с Русия. Защото, ако беше с Русия, надали щеше сега да има дело. С тези си действия българската прокуратура де факто защитава интересите на руската страна и в частност на руската компания РСК МИГ. Което е абсурдно. Прокуратурата на натовска и европейска България изглежда, че действа като адвокат на Москва, която счита НАТО за противник.
Николай Ненчев като министър е имал пълното право да избере Полша като страна, която да осъществи ремонта на изтребителите МиГ-29. Същевременно, Николай Ненчев като министър на суверенна България, член на НАТО и ЕС, и като отговорен български гражданин е бил в пълното си право съзнателно и отговорно в случая да не предпочете руската страна. Нещо повече – за това си решение той е имал и моралното задължение към нацията, държавата и нашите съюзници. За това има няколко причини, които не могат да бъдат пренебрегнати. Игнорирането им би било заплаха за националната сигурност. Ето кои са те:
В качеството си на министър на отбраната Николай Ненчев, както и всеки един министър на отбраната, има задължението да осигури поддържането на необходимите способности за българските Военновъздушни сили, с които те да осъществяват мисията по охрана на българското въздушно пространство (air policing) в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. В случая тази способност се осигурява чрез използването на наличните самолети МиГ-29. За да бъдат годни за използване, самолетите трябва да бъдат ремонтирани и поддържани. Те могат да бъдат ремонтирани във всяка една страна, която е способна да направи това и не е задължително това да бъде държавата производител. Ето това задължение е изпълнено от Николай Ненчев в качеството му на министър. Това, че е избрал Полша, а не Русия като контрагент, по никакъв начин не накърнява изпълнението на дълга му като министър – да осигури поддържането на способности да изпълнение на мисията air policing от българските Военновъздушни сили.
Нещо повече – по време на мандата на Николай Ненчев беше осигурена и реализирана на практика също така и възможността българските Военновъздушни сили да бъдат подпомогнати от съюзни сили и средства за осъществяването на мисията air policing. През септември 2016 г. в охраната на нашето въздушно пространство се включиха и самолети на САЩ. Така че през мандата си Николай Ненчев осигури също така и подсилване на националните способности за изпълнение на air policing.
Полша е наш съюзник в НАТО. Варшава вече е доказала, че може да ремонтира и да поддържа самолетите МиГ-29. Полша поддържа все още останалите на въоръжение във Военновъздушните ѝ сили самолети МиГ-29. Следователно, изборът е разумен не само от гледна точка на осигуряването на качествен ремонт, но също така и отговорен от гледна точка на националните и съюзните интереси, предвид създадената крайно неблагоприятна обстановка по сигурността по границите ни след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. и дестабилизацията на Украйна от Москва и подкрепяните от нея сепаратисти в Донбас.
Обстановката по сигурността в Европа е коренно и из основи променена след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. Москва едностранно и трайно нарушава военностратегическия баланс на силите в Черно море, като милитаризира Крим и усилено изгражда нови способности на Черноморския си флот. Руски самолети от години системно извършват провокации по отношение на въздушното ни пространство. И не само на България, но и на нейните съюзници. Тези руски провокации водят до нарастване на излитанията по тревога на българските МиГ-29, което води до допълнително изчерпване на остатъчния им летателен ресурс. Действие, което е най-малкото неприятелско.
Днес Русия в стратегическите си документи разглежда НАТО като „основна външна военна опасност“. Военната доктрина на Руската федерация, (26.12.2014) изрично посочва Алианса като „основна външна военна опасност“. Забележете датата на този документ. Още от 2014 г. Русия е обявила как възприема НАТО. Следователно, Николай Ненчев като министър е постъпил разумно, като в този случай е избрал не Русия, а именно нашият съюзник в НАТО Полша да ремонтира самолетите ни. Няма логика да се обърнеш в тази ситуация към този, който те счита за противник, а не към съюзника си.
Тогава правилните въпроси, които трябва да си зададем, е може ли България да разчита на Русия да ремонтира самолетите й, предвид руската реваншистка и агресивна политика и системните й провокации срещу държави от НАТО, включително и България? Бойните изтребители оръжие ли са? Можем ли да изберем Русия да поддържа бойните ни самолети, след като тя вече е обявила НАТО за враг, а ние сме част от Алианса? Не е ли тази ситуация шизофренична?
Нещо повече – може ли България да разчита на качествен ремонт на самолетите МиГ-29 в този случай? Нека припомним, че пред октомври 2017 г. пилотите ни в авиобаза Граф Игнатиево отказаха да летят, заради притеснения за летателната безопасност, породени и от липсващата документация по извършения в Русия ремонт на двигатели за самолети МиГ-29.
Все още не е ясно дали и днес в Министерството на отбраната е получена от Русия всичката необходима дължима документация за направените ремонти, за които са платени около 70 млн. лв. При все, че Русия не е предоставила навреме пълния набор от документи за ремонта и с това е предизвикала основателни опасения за надеждността на ремонта и отваря съмнения за летателната сигурност, можем ли повече да разчитаме на Москва като на лоялен контрагент?
Като избира Полша за ремонт на самолетите миГ-29, Николай Ненчев в качеството си на министър изпълнява управленската програма на българското правителство. Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. е приета с Решение № 42 на Министерския съвет от 26.01.2015 г. На стр. 144, изрично е посочено като приоритет № 19.5, цел № 5 именно
„Премахване на зависимостта в областта на въоръженията и техниката от страни извън НАТО и ЕС.“
Нещо повече, на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 г. съюзниците недвусмислено заявиха, че приветстват усилията за справяне със съществуващите зависимости от унаследена руска военна техника. Следователно, с решението си да се обърне към Полша Николай Ненчев е изпълнявал правителствената програма, в съответствие със съюзната политика в НАТО.
Всичко това показва, че Николай Ненчев е изпълнил дълга си като министър и се е ръководил от интересите на държавата ни като съюзник в НАТО и член на ЕС. Обвиненията срещу него показват, че прокуратурата не само не отчита, но и застава срещу всички тези гореизброени съображения. Което дава основание да се постави резонния въпрос – чии интереси защитава ръководеното от Сотир Цацаров държавно обвинение. Националните или чужди?
