Австрия официално вдига ветото си върху присъединяването на България и Румъния към Шенген

Будапеща стана сцена на голям пробив в Шенгенското пространство, след като Австрия се съгласи да оттегли дългогодишното си вето върху присъединяването на Румъния и България.

Пробивът беше обявен от унгарското председателство на Съвета на ЕС, което беше домакин на среща в Будапеща с министрите на вътрешните работи на Румъния, България и Австрия, съобщи „Евронюз“.

Тримата министри подписаха „съвместно споразумение“, което да проправи пътя за пълноправно членство в Шенген.

В изявлението се изтъква „напредъкът“, постигнат в ограничаването на незаконната миграция и молбите за убежище в трите държави, и се включва ангажимент за ускоряване на депортирането на отхвърлените кандидати.

На практика сделката означава премахване на проверките по вътрешните сухопътни граници, което е последното оставащо препятствие.

В началото на тази година паспортните проверки по морските и въздушните граници бяха окончателно премахнати в рамките на първата отстъпка от страна на Виена.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства новината, като подчерта, че Румъния и България „принадлежат напълно“ към Шенгенското пространство.

„България и Румъния принадлежат изцяло към Шенгeн. Премахването на проверките по сухопътните граници е последното препятствие. Приветствам положителните резултати от неформалните дискусии днес в Будапеща. Следващият етап е официално решение. Нека 2025 донесе по-силен Шенген“, каза фон дер Лайен.

Роберта Мецола, председател на Европейския парламент, беше също толкова положително настроена, като посочи, че „по-силен Шенген означава по-силна Европа“.

За да стане факт, споразумението от Будапеща трябва да бъде одобрено единодушно от държавите членки.

Илва Йохансон, европейският комисар по вътрешните работи, която участва в срещата на министрите, обяви, че гласуването ще се състои на 12-13 декември и че „се надяваме“ до 1 януари проверките по сухопътните граници да бъдат напълно премахнати.

„Това е велик момент. Много съм щастлива днес“, каза Йохансон.

Служебният премиер на България Димитър Главчев потвърди тази дата, като каза:

„Всичко върви по план, остава да се вземе финалното решение за Шенген на 12 декември. В пакет ще има съвместни действия от страна на България, Румъния, Унгария и Австрия, в посока на това да не се изкриви моделът на гражданския поток вследствие на отпадането на граничния контрол“.

„Ще има контрол, за да се следи тенденцията и да се реагира своевременно. Ще има и 100 души, които ще отидат на българо-турската граница пак в същия състав – от България, Румъния, Унгария и Австрия, които ще следят какво се случва след тези промени на 12 декември“, добави Главчев.

Изключването на Румъния и България от Шенгенското пространство, което обхваща 450 млн. души и по-голямата част от държавите членки, е постоянен източник на търкания между двете страни и Австрия, която е основният въздържател.

Виена твърди, че продължаващото пристигане на нелегални мигранти е доказателство, че Шенген „не работи“ и по-нататъшното разширяване не е оправдано.

Букурещ и София оспориха това твърдение, като заявиха, че нито една от двете страни не е част от западнобалканския маршрут, през който хиляди мигранти влизат незаконно в блока всяка година.

Брюксел категорично подкрепи техните кандидатури: от 2011 г. насам Европейската комисия, която е натоварена с оценката на кандидатурите за членство в Шенген, настоява, че Румъния и България са „готови“ да се присъединят, и моли Австрия да се откаже от ветото.

Нидерландия също първоначално беше против, но в крайна сметка отстъпи.

Пробивът идва в деликатен момент за Шенген: няколко държави-членки, като Германия и Франция, въведоха отново гранични проверки в опит да контролират незаконната миграция, въпреки че експертите се съмняват в ефективността на тази едностранна мярка.

Според подписаното на 22 ноември съвместно изявление ще бъде въведен временен граничен контрол между Унгария и Румъния и между Румъния и България за срок от най-малко шест месеца, за да се „предотврати всяка сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност“. | БГНЕС