София Стоянова

Навярно малцина са българите, които са познавали лично великия Алберт Айнщайн. И едва ли са много хората, които са получили някакво признание от него. Един от тях е известният художник Борис Георгиев, който се радва на искрено приятелство с  гениалния физик. 

Борис Георгиев е роден през 1988 в град Варна. Следва живопис в Санкт Петербург. След 1908 продължава обучението си в Мюнхен. Установява се да живее в Италия, където и умира през 1962 година в Рим.  Често пътува до Индия, там прави портрети на Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар и др. 4 години прекарва в Бразилия. Само за кратки периоди се връща в България, но през целия си живот подписва платната си с „Boris Georgiev di Varna“.

Съдбата среща Борис Георгиев и Алберт Айнщан през декември 1928 година. Двамата се запознават в дома на известния учен в Берлин. Георгиев веднага го впечатлява със своя портрет на Джавахарлал Неру - бащата на Индира Ганди. И в същия момента физикът възлага на живописеца да направи негов портрет. Поводът е 50-годишният му юбилей, който ще бъде честван година по-късно. 

През 1929 г. физикът организира и изложба на Борис Георгиев в галерия „Шулте“ в Берлин, където за първи път е представен и неговият портрет. По молба на Айнщайн художникът прави два юбилейни графични тиража на портрета, отпечатани в Лондон и Берлин. В знак на признателност световноизвестният учен изпраща благодарствено писмо на Георгиев, в което му пише:  „Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, дето далеч от земни неволи и страдания душата намира отмора… (…) Вие трябва да се гордеете и да се радвате заради тази си мисия."

Портретът на Алберт Айнщайн, рисуван от известния художник Борис Георгиев

Алберт Айнщайн не е първият, който забелязва таланта на Борис Георгиев. На 26.03.1920г. поетът Кирил Христов пише статия, озаглавена „Успехите на двама даровити българи“, в дневника си “Време и съвременници”. В нея освен, че изразява своето лично впечатление от изкуството на Борис Георгиев и скулптора Андрей Николов (създател на лъва пред Паметника на Незнайния войн в София и много други знакови скулптури), той цитира и няколко италиански издания, които не пестят суперлативи по адрес на двамата забележителни творци, представили свои произведения на изложба в Италия.

„Колкото повече нашите съседи, особено гърците, желаят да ни представят на западните народи като едно диво културонеспособно племе, сякаш толкова по-видима става даже за най-отдалечените наблюдатели светлината на българския дух. Ето напр. с какви топли думи римските вестници посрещат напоследък творчеството на двама талантливи българи, изложили скулптура и живопис в Рим наред с представители на най-пълно проявили се в тия изкуства народи:

Ил Джорнале д‘Италия: Николов (Андрей), един български скулптор, чието изкуство е богато на ярки идеи. (…) А рисунките на Георгиев (Борис) имат необикновена линия.

Ил Джорнале дел пополо: Скулптурите на българина Андрей Николов подканят да бъде осмислена женската голота. (…) У двата бюста на същия скулптор се забелязват превъзходни качества на изкусен портретист. (…) Борис (Георгиев) е един българин, който рисува и живопиствува със скрупульозна съвестност и чувство. Изкуството му е чисто и искрено. Понякога е леко повлиян от японските синтетизми, понякога цяло обладан от един източен мистицизъм, който съчетава (напр. В „Минувачът“) една смътна трагичност и един примерен фатализъм.

Ла Трибуна: Николов.(…) Същите достойнства българският скулптор вглъбява в своите два женски бюста и в бронзите на по-горния етаж, в които постига това, което ни дава доказателства, че е една изключителна индивидуалност. Георгиев(…) има в същата зала някои рисунки, в които блестящо и с лекота успява да ни представи един деликатен поетически смисъл в тях. Той има в другата зала два ефектни портрета, единият излъчващ замислена измъченост, а другият - изпълнен с прекрасна светла меланхолия.

Ил Прогресо: Особено признание заслужава българинът Андрей Николов (…) Андрей Николов е син на народа; и неговото деликатно-музикално изкуство сякаш е предназначено да покаже на Италия, че България не е само майка на примитивен и жесток народ, но също и на духовни хора, способни за най-чистите манифестации на цивилизацията. – Наред с Николов стои един живописец, също българин, Борис Георгиев, който представя за пръв път в Италия една серия извънредно оригинални цветни рисунки… и един внушителен портрет, вдъхновен от нашите майстори от XIV век.“

Тия хубави думи за някакви си балкански „варвари“ са казани в една страна, чийто въздух е от векове наситен с изкуства. А ние имаме критици, които – главата им на дръвник да турнеш – няма да се съгласят да кажат една добра думица тъкмо за най-достойните. И чудно ли е при тия условия, че очите на талантливите музиканти, живописци и скулптори в България гледат жадно навън, зад граница? Ние изгубихме вече цяла редица даровити в тая област българи като Никола Михайлов, Невена Баджакова и др., които отлично са се наредили в чужбина и едва ли някога ще се върнат; а в близко бъдеще аз съм дълбоко уверен, че всеки, който се издигне като композитор, живописец или скулптор, ще бяга презглава от тая страна на злоби, завист и простащина. Защото тези изкуства нямат нужда „да се превеждат на чужди език“; те навред са у дома си“, пише в дневника си “Време и съвременници” Кирил Христов.

В България името на забележителния творец Борис Георгиев дълги години тъне в забрава. Едва през 1990 родната Варна преименува - в знак на признание и почит, градската галерия на негово име.