На днешната дата преди 140 години 102-ма родолюбиви българи от Македония пишат Мемоар да Великите сили. В него те настояват за създаването на един вилает от всички македонски епархии, в които живеят техни сънародници.
Това се случва малко след потопеното в кръв Кресненско-Разложко въстание. Идеята възниква спонтанно, преди свикването на Европейската комисия във връзка с работата на вилаетските комисии по реформите. А подписите под този документ слагат Куко войвода от Лакос, Ангел войвода от Куманич, Анастас войвода от Старчища и други българи патриоти.
Още в увода на Мемоара се очертава тежкото положение и липсата на сигурност на християните в Македония, които продължава да са жертва на грабежи, убийства, насилие от страна на мюсюлманите, толерирани от държавата и оставени свободно да се разхождат въоръжени до зъби. Българите настояват да бъдат изработени в духа на член 23 от Берлинския договор специални правилници от комисия, в която широко да е представено местното население. Преди да влязат в сила, те да бъдат разгледани от Портата и съгласувани с една Европейска комисия.
Според българите в Македония Великите сили не трябва да търпят това положение, тъй като то пречи на установяването на траен мир в Изтока и трябва да съдействат за прилагане в Македония на разпоредбите на член 23, приспособени към изискванията, нравите и обичаите на мнозинството от населението.
Великите сили трябва да направят необходимите постъпки за създаване на единен вилает, в който да влязат всички епархии и кази в Македония, населявани в мнозинството си от българи, а именно Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Битоля, Воден, Мелник, Сяр, Драма, Дойран, Велес, Скопие, казите Паланка, Джумая, Щип и прочие, се посочва в Мемоара.
Фактор
Това се случва малко след потопеното в кръв Кресненско-Разложко въстание. Идеята възниква спонтанно, преди свикването на Европейската комисия във връзка с работата на вилаетските комисии по реформите. А подписите под този документ слагат Куко войвода от Лакос, Ангел войвода от Куманич, Анастас войвода от Старчища и други българи патриоти.
Още в увода на Мемоара се очертава тежкото положение и липсата на сигурност на християните в Македония, които продължава да са жертва на грабежи, убийства, насилие от страна на мюсюлманите, толерирани от държавата и оставени свободно да се разхождат въоръжени до зъби. Българите настояват да бъдат изработени в духа на член 23 от Берлинския договор специални правилници от комисия, в която широко да е представено местното население. Преди да влязат в сила, те да бъдат разгледани от Портата и съгласувани с една Европейска комисия.
Според българите в Македония Великите сили не трябва да търпят това положение, тъй като то пречи на установяването на траен мир в Изтока и трябва да съдействат за прилагане в Македония на разпоредбите на член 23, приспособени към изискванията, нравите и обичаите на мнозинството от населението.
Великите сили трябва да направят необходимите постъпки за създаване на единен вилает, в който да влязат всички епархии и кази в Македония, населявани в мнозинството си от българи, а именно Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Битоля, Воден, Мелник, Сяр, Драма, Дойран, Велес, Скопие, казите Паланка, Джумая, Щип и прочие, се посочва в Мемоара.
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.