Калина Андролова*

Политиците вече не са политици. Те са кукли, управлявани от задкулисие, маски на интереси. Няма вече Бисмарк, няма дори Хелмут Кол. Функциите на държавността и националната власт, изразявана от политическото тяло, са тотално иззети от частния капитал, който поръчва и настанява на позиции своите хора и чиято предприемаческа енергия не е излишно възпрепятствана от съвест, скрупули, обществен интерес. Около нас виждаме

или автокрации, или „демокрации“

от чиято същност е останала само фасада. Демокрациите стигнаха етапа на своето опровержение и разложение, те вече са обратното на това, което би следвало да бъдат. Особено в България „демокрацията“ е самоцелна митология, която прикрива особената своя противоположност – клиентелизъм и политическа анархия (всепозволеност), тотално обяздена от върхушката безинституционалност, връзкарство (потресителен непотизъм!), технология на изработване и употреба на зависими администратори, политици, управленци.

Корупцията е погълнала всички и всичко!

Мащабът на корупцията е такъв, че разрушава тъканта и обезсмисля съществуването на държавната власт в основните й така или иначе намаляващи функции. Корупцията в България е толкова драматична, че е като куршум в главата! И големият проблем дори не е в кражбите. Кражби винаги и навсякъде има. Големият проблем е в простотията на българския задкулисен „елит“.

Той беше произведен при разграждането на комунистическата система по престъпен начин. И остана носител на престъпна и мошеническа менталност. Ние нямаме истински елит, носител на благородство и знание, загрижен за пребъдването на този народ. Ние

имаме пирати с комплекси за малоценност от детството,

чието единствено възможно изразяване са парите. Не стремежът за уникално човешко присъствие, не стремежът да изградиш, да оставиш следа за поколенията, а ефимерната, инфантилна и евтина наслада от личната власт на парите. Нашето шоково зашеметено население никога няма да се събуди, защото революциите изискват лидери, които не могат да бъдат покварени от парите и възможностите, които властта предоставя.

Икономическият растеж и предимствата никъде по света и в нито едно общество не са поравно разпределени. Те отиват при хората с по-добро образование, по-гъвкав ум и повече талант. Затова девалвирането на системата на образование е важен елемент от разрушаването на една държава. Затова

естественият нагон към непотизма

да тикаш някой приятел и родственик нагоре, който не е адекватен за позицията, е ключова линия в провалените държави.

Затова България се смалява и си отива. Защото сме част от поколението на „Дивия изток“, първоначалното натрупване на капитала, когато няма институционални правила, съществува правото на по-бруталния! Пирати и бандити, рекет и грабежи, изкривяване на нормалността и заплахи. И в този пейзаж Кирето, Асенча и Лена взривиха бента, шетайки нещо из коридорите на властта с бутилки уиски, фъстъци и пици с кристали...

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg