Време е за нов политически проект, който да сложи край на "прогресивния" експеримент, завихрил се около Радев

Огнян Минчев*

Тези аргументи са напълно коректни и всъщност представляват продължение на поредица констатации, правени както на аналитично, така и на политическо ниво през последните две десетилетия. Но именно защото се говорят отдавна, тези оценки и съвети към политическите организации на т.нар. "демократична общност" очевидно се разминават с реалния потенциал за политическо поведение на партиите - наследници на първообраза на демократичната общност - СДС. Време е да се освободим от инерцията, наследена от очакванията към СДС през 90-те години, когато от този съюз се очакваше да реализира пълноценна алтернатива - институционална, икономическа и обществена - на посткомунистическата политика. В известна степен СДС се справи с тази историческа задача - особено в периода между 1997-2001 г., но също така и в по-ранните 90-те години, когато макар и противоречиви, постиженията на демократичните сили осигуриха

необратимостта на демократичната промяна в България

Партиите на демократичната общност понастоящем са нещо доста по-различно от обединението СДС. Това са политически фракции от либералния спектър, чиято популярност се простира в рамките на части от градската средна класа, от интелектуалците и от кръгове на водещи технологични сектори - IT, които в България са доста добре развити. Навсякъде в демократичния свят тези обществени групи са носители на класическата - и на иновативната либерална политика.

Обвиненията към партии/коалиции като ПП и ДБ, че имат ограничена политическа популярност - до 20 на сто от гласуващото гражданство - се основават върху презумпцията, че тези партии, подобно на старото СДС трябва да ни предложат цялостна

политическа алтернатива на статуквото

Всъщност, те могат да ни предложат няколко разновидности на либерална алтернатива на статуквото. Но тъй като либералните убеждения (в тесния смисъл на думата) в повечето съвременни европейски страни не надвишават относителните дялове от 10-15-20 на сто от избирателите, те могат и трябва да бъдат съставна част от алтернативата на статуквото, но не цялостната алтернатива.

Кои други трябва да бъдат алтернатива?

Това е твърде сложен въпрос в България, където съществени части от политическия спектър - както вляво, БСП-ПБ, така и вдясно - ГЕРБ-ДПС - са сърцевина на общественото и политическото статукво. Именно този факт блокира адекватното политическо поведение на либералната общност от доста години насам, тъй като изборът на партньор от статуквото срещу "другата част" на статуквото е изключително трудна и непопулярна задача.

През 2020 г. либералната общност се съюзи с Румен Радев за да отстрани от власт партиите на олигархичното статукво в лицето на ДПС и ГЕРБ, но не успя да се превърне във водеща сила на алтернативата. Радев и неговата олигархична алтернатива, с подкрепата на Москва овладя сериозни политически позиции и управлява "служебно" повече от половината време между 2021-2025 г. Това наложи компромис в обратната посока - наречен "сглобка" - с ГЕРБ и (без особена потребност) с ДПС, за да се промени частично конституцията и да се посрещнат определени институционални и геополитически приоритети на държавата. Краят на "сглобката" бе не по-малко скандален от края на флирта "с вас сме г-н президент". За този скандален край и в двете посоки

виновни са всички - не само "статуквото"

Днес имаме очевидна потребност от изграждане на силна обществена и политическа алтернатива на управлението на Радев, което най-вероятно ще дерайлира България от значими за нея коловози на стопанска и институционална политика, както и на геополитическа принадлежност. Старите комбинации от хаотичния период между 2020-2025 г. няма да доведат до конструирнето на подобна алтернатива - методите, с които си влязъл в една криза не могат да бъдат методи, с които да излезеш от нея. Необходимо е създаването на значима по популярност политическа сила, разположена в центъра - десния център, която да мобилизира съществена част от българската общественост зад

една прагматична политическа стратегия за национално развитие

Дали ще наречем това "народна партия", дали ще ще се получи по-скоро практична електорална платформа, достигаща до граждански групи, върху които нито ПП/ДБ, нито ГЕРБ имат достъп и политическо влияние - формите могат да бъдат различни. Важното е тази политическа сила, първо, да бъде достатъчно значима, за да има инициативата за политическа алтернатива. И второ, важно е тази нова политическа платформа да бъде достатъчно гъвкава и практична, за да може да изгради ефективно сътрудничество както с либералната общност на ПП/ДБ, така и с един реформиран ГЕРБ, който ще разполага с доста по-малка подкрепа отколкото досега, но ще бъде необходим елемент на едно политическо мнозинство, способно да прекрати "прогресивния" политически експеримент, завихрил се около фигурата на бившия президент.

*Коментарът на автора взема повод от текст, публикуван на страницата на Атанас Кирчев, озаглавен "Демократичната общност е обречена да губи, ако не поеме по нов път".