България продължава да бъде сред най-уязвимите държави в Европа по отношение на дезинформацията и фалшивите новини, показва Индексът за медийна грамотност за 2026 г., изготвен от Институт „Отворено общество – София“. Страната заема 34-то място сред 41 европейски държави с резултат от едва 32 точки от възможни 100, което я поставя в групата с най-ниска устойчивост срещу манипулирана информация. В тази категория попадат още Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, както и Украйна, Молдова и Кипър.

Макар да отчита минимално подобрение спрямо 2023 г., когато беше на 35-о място с 31 точки, България остава последна сред страните членки на Европейския съюз. Това я нарежда сред държавите с най-висок риск от негативното въздействие на пропагандни кампании и когнитивна война, особено на фона на войната на Русия срещу Украйна и засиленото геополитическо напрежение в региона. Зад България в класацията се нареждат Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Косово и Грузия.

Авторите на доклада посочват, че слабите резултати са следствие от дълбоки и системни дефицити в няколко ключови области, които определят способността на обществото да разпознава и неутрализира дезинформация. Сред основните проблеми са ниските нива на медийна свобода, незадоволителното качество на образованието, измерено чрез международните изследвания PISA, както и критично ниското доверие между хората в обществото. Комбинацията от тези фактори прави българската обществена среда особено податлива на външно информационно влияние.

Според автора на индекса Марин Лесенски държавите от Югоизточна Европа остават най-уязвими на дезинформация, като същевременно са и най-силно изложени на руско информационно въздействие заради географската си и политическа близост до войната в Украйна.

Разбивката по отделни индикатори показва неравномерна картина. България се представя относително добре по участие във висшето образование, където е позиционирана между държави като Белгия, Словения и Великобритания. Най-сериозното изоставане обаче е при качеството на образованието според PISA, където страната попада в последната четвърт на класацията, редом с Малта, Кипър и Молдова. По показателя за междуличностно доверие България има сходен резултат със Сърбия и е малко пред Северна Македония, но и трите държави отново остават в дъното на индекса.

На другия полюс на класацията за 2026 г. са Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия, които оглавяват подреждането с по 71 точки. Данните ясно очертават трайно разделение между Изтока и Запада в Европа – тенденция, която според авторите остава ключов фактор за различните нива на уязвимост към дезинформация. Най-високите резултати са концентрирани почти изцяло в Северозападна Европа, докато дъното на класацията е доминирано от държави от Югоизточна Европа и Западните Балкани.

Индексът за медийна грамотност използва многомерен модел за оценка на устойчивостта към дезинформация, в който образованието има най-голяма тежест – 45% от общия резултат, базирани на PISA и данните за участие във висше образование. Свободата на медиите формира 40% от оценката чрез показателите на „Репортери без граници“ и „Фрийдъм Хаус“, а останалите 15% се разпределят между междуличностното доверие и електронното участие.

Докато страните от Северна и Западна Европа поддържат висока устойчивост чрез стабилни образователни системи и свободни медии, държавите от Западните Балкани и периферията на ЕС остават извън тази институционална рамка, което ги прави по-податливи на влиянието на големите геополитически играчи. Индексът се публикува ежегодно от Институт „Отворено общество – София“ от 2017 г. насам и очертава все по-ясно структурните рискове пред информационната сигурност в региона.