проф. Георги Фотев

Политическите отношения са над-персонални, което не означава, че личностите са без значение. Политическите отношения са НАД-ПЕРСОНАЛНИ защото всеки член на политическото общество е длъжен във всяко свое политическо действие да постъпва според установените политическите правила, приети политически ценности и политическия морал, според колективните политически вярвания, колективното политическо  съзнание, колективните политически  чувства и   т. н. По подобен начин стоят неща в човешкото общество и в такъв смисъл Емил Дюркем определя социалната реалност като НАД-ИНДИВИДУАЛНА. В противен случай обществото се превръща в зверилник  или война на всички срещу всички (Хобс).
                                                         ***
Политиката не е машина. Не  е интелигентна машина и не се свежда до алгоритми на политическия живот. Политическото действие е свободен избор и отговорност! Изкуственият интелект може да е чудесен асистент на политиката. Той може да помага, но и да вреди по невъобразим и катастрофален начин. Обозримото бъдеще на изкуствения интелект е главозамайващо. Но  е абсолютно невъзможно той да замести и да превъзхожда политиката. Месиите от плът-и-кръв или от алгоритми все едно на сметището на Историята!
                                                    ***
Участта на хората зависи само от хората. Участта на Човечеството зависи само от Човечеството. Дори не от Бог. Политиката е върховен дар на човечеството. Тя е самоосновна. Това е оптимистичното послание, което човек може да се отправи до Човека.
                                                    ***
Политическите отношения са над-персонални. Личностите  са тяхната  душа. Страстите,  стихиите, глупостите, вдъхновението, любовта и омразата са в основата на политическия възход и падение. Хората  са гробокопачи на над-персоналните политически отношения. Вижте вандалите в парламента и на телевизионния екран. Друг гробокопач няма!
                                                    ***
В какъв смисъл политическите отношения са над-персонални? Просто е! Човекът , който се посвещава на политиката изоставя себе си според ЕТИКАТА НА ЛИЧНОТО СПАСЕНИЕ (УБЕЖДЕНИЕ). Политикът следва ЕТИКАТА НА ОТГОВОРНОСТТА (Вебер). Отговорност към тези, които са го избрали и последвали. Да следващ тази етика означава  да си безмилостен към себе си, ако се наложи. Това е етика на саможертвата. Голямата политика е  трагична. Слава без лично спасение не е щастие. Път към личното щастие е етиката на спасението (убеждението). 
                                                    ***
Тежки  са дилемите на политическите отношения в този живот, в който единствено сигурното нещо е неизбежната смърт на всеки поотделно. Все  пак политиката е една от най-висшите човешки  дейности. Финална  цел и ценност на политиката е ОБЩОТО БЛАГО. От него произлиза вдъхновението. Най-човешкото в човека е грижата за ближните, които са съвременниците, предходниците-паметта, и следовниците-неродените. Такава е красотата на този живот. Наричам това сингулярност.
                                                       ***
Политическите отношения са емпирични реалности. Емпиричното е вкоренено в тук-и-сега (там-и-тогава). Всички  хора от плът-и-кръв са в крайността, в несъвършенството, в първородния  грях. Това не е мистика и халюцинация. Човешко общество от ангели, би било ада ( Хайек) за хората от плът-и-кръв.
                                                      ***
Тези мисли изглеждат несвоевременни и отвлечени.   Знам, че обществото  ни и светът се тресат от страховити, неуправляеми  и неразбираеми  стихии. Не може да се структурира смисъла на ставащото! Необходимо е да се мобилизирате и да припишем смисъл на иначе безсмисления ход на Историята.  Не на меланхолията!  НЕ на нихилизма! България сама се натика в унизително положение. Младите ще ви  ударят  с чук по главите ( Чукът на Ницше).

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието на Faktor.bg