Българите дадоха властта на руски агент за влияние, дегизиран като Хитър Петър!

Димитър Попов

Изтича вече третия месец от управлението на Румен Радев и се натрупаха достатъчно факти за разбор на главния проблем около неговата личност – той руски агент за влияние в България ли е, евроскептичен патриот, който заиграва с Русия ли е, или е Хитър Петър, нарамил голямата торба с лъжи на рамото. 

Всъщност отговорът е фатално важен за резултатите от неговото управление. Ако е патриот, той ще състави дневен ред на българските национални интереси, ще ги конфронтира с европейските където е възможно и ще ги съобрази с руските там, където може. Обратно, агента за руско влияние ще определи руските интереси като основа на българската държавна политика и на всяка цена ще търси конфронтация с Европа там, където руските интереси го налагат. За български национални интереси и дума не може да става във втория случай! Ако пък Радев е поредният лъжлив тарикат, управлението му ще е от ден до пладне.

Какво направи премиерът досега:

-       Заплаши да налага вето върху санкциите срещу Русия.

-       Официално обяви, че спира всяка помощ за Украйна.

-       Обяви че размразява строителството на руския проект АЕЦ Белене.

-       Бързо възстанови разплащанията между Литаско и Нефтохим, нарушавайки санкциите срещу Лукойл.

-       Тайно мъти нещо около договора на Булгаргаз с Боташ, като е много вероятно да подготвя фалиралия вече Булгаргаз за приватизация, за която Русия отдавна мечтае.

-       Развали сделката за военните заводи на Райнметал и саботира военното ни сътрудничество с Германия и НАТО.

-       Прогони военните американски самолети – цистерни от софийското летище с уговорки че заплашвали националната сигурност.

-       Прие бюджет с огромен дефицит, който предизвика вече 6 наказателни процедури срещу България в ЕС.

Всички описани точки са в спешния дневен ред на Русия. Ако се чудите за последната – бюджета, тя също е там заради масовия ефект на недоволство от ЕС, който ще предизвика, когато наказателните процедури бъдат последвани от спиране на пари за България. 

Чудя се какво повече можеше да направи Румен Радев ако беше руски агент за влияние, инсталиран като български министър – председател?

Нищо повече от това не можеше да направи за два месеца и половина, ще кажете вие. Той само 

очертава пакета от руски интереси,

 които ще брани занапред и поне на хартия се заявява като новия европейски Виктор Орбан. Неговата Прогресивна България е като Възраждане, но в по мек и двуличен вариант, а самият Радев си е същия руски агент за влияние, който си е бил винаги. 

На практика обаче Радев далеч не прави максималното в полза на Русия. В Кремъл очакват той да постави на масата въпроса за напускане на НАТО, както и другия болезнен за Путин проблем – да спре огромното количество оръжие, което България продава на Украйна. По тези теми Радев мълчи и за това си има сериозна причина. 

Българският политически елит е национален елит с голяма степен на условност. Той не е одобряван от нацията, няма подготовката да управлява независима държава, няма собствена фамилна история и единственото, което може е да оцелява някак си на власт в една сложна игра на избори, корупция, медийни комбинации и васална зависимост от външни сили. Всички българи са убедени, че българската власт е фалшива власт зависима отвън, затова и две трети от хората не гласуват напоследък. Самите политици също са наясно, че без подкрепата от нашите съюзници те ще се окажат срещу едно озверено мнозинство, което няма да ги търпи и един ден на власт, защото са 

корумпирани, некадърни и напълно компрометирани

 като легитимно управление. Не случайно социологията отдавна показва, че мнозинството у нас вярва повече на европейските институции, отколкото на българските.

Ето защо всеки български премиер и всяка победила на избори партия разчита на ЕС и НАТО повече, отколкото на подкрепата от своите граждани. Двете организации единствено имат и финансовия, и военния ресурс за да гарантират на България не само мирно, но и финансово благополучие. Мнозинството от самите избиратели са наясно, че извън тези международни структури, България ще се прости и с високия стандарт на живот, и с части от територията си. Другият претендент за световна велика сила – Русия, предлага единствено ракети и война, което никак не е добра алтернатива за една малка и бедна държава. 

По тази причина първата задача на всеки български премиер е да отиде в Брюксел и да презавери международния си сертификат за управление, който в очите на българските избиратели има по-висока стойност, отколкото изборната партийна победа.

Има обаче една част от българското общество, която не разсъждава в нормалните категории на разума, който диктува да сме в ЕС и НАТО. Тази група избиратели мечтае за възраждане на съветската империя и за 

България като руска губерния,

 мислейки за това в символни, а не в реални категории. Тези хора искат да излезем от НАТО, да скъсаме с демокрацията и да се наредим до Русия, като вярват, че тук всичко ще си остане същото, както досега, и само руските ракети и Путин ще спрат да ни плашат с тотално унищожение. Такива наивни и почти детински представи за съжаление са в главите на много българи, а на последните избори тези българи се оказаха и мнозинство пред урните. Те станаха отличен материал в ръцете на опитните стратези в Кремъл, които сега ги използват като инструмент за натиск върху българската държава. В комбинация с корумпираната от руски пари част от политиците, Москва вече има фундамент за прокарване на руско влияние в големи мащаби.

Румен Радев, който е най-силното оръжие на Кремъл от десет години насам, вече като премиер трябваше да заяви руския дневен ред и да го направи официална държавна политика. Той го направи, само че с уговорки и в рамките на ЕС и НАТО. Олигарсите зад него и той самия не посмяха да помислят за нещо повече, въпреки че мнозинството от техните избиратели и Кремъл искат напускане на еврозоната, напускане на НАТО и отпор на Брюксел. Политиците знаят, че такава политика ще означава пълна катастрофа не само за България, за която изобщо не им пука впрочем, но и за тяхното собствено бъдеще. Ако започнат не само да заявяват, но и да изпълняват такива политики, те ще фалират страната за кратко време и после ще трябва да търсят убежище в Москва, както се случи с Виктор Янукович в Украйна например. 

Радев и компания, както и целия политически елит у нас натрупаха твърде много пари и международен опит за да бъдат обикновени руски кукли на конци. Да, те искат да приберат парите, които Путин им изсипва под формата на корупционни схеми, но няма как да изгубят европейските пари, които ги направиха милионери и сега крепят цялата държава. За сравнение – търговията ни с Русия е за 4 милиарда долара, а с ЕС е за 120 милиарда, при това една голяма част от европейските пари идват като безвъзмездна помощ по различни европейски програми.

Тъкмо по тази причина новият премиер, който без съмнение е руски агент за влияние и интереси, заявява руските опорни точки, но не може да ги изпълнява както му се иска и както му е наредено от Кремъл. Той не е политически самоубиец и знае, че такива като него накрая ги гонят с камъни, Москва ги спасява, естествено, но после падат от седмия етаж на някоя висока руска сграда и за тях не се чува повече нищо.

Последната новина от правителството е доказателство че Радев няма намерение да върви по този път. Той заплаши с вето новия пакет от санкции срещу Русия като първа точка в новата си политика… обаче после е подкрепил санкциите без уговорки. 

За такова поведение в българския фолклор има интересно определение свързано с

 подвита опашка,

 а в една поговорка то е казано доста директно: „Тръгна като аслан /лъв/, върна се като нас…ан.“ 

Впрочем последната поговорка може да се окаже и мото на цялото управление на Румен Радев, ама нейсе, да не избързваме, нека да оставим този нов Хитър Петър да си използва цялата торба с лъжите, че после ще говорим и за останалото…