Българите в РСМ не бяха включени в работната група за конституционните промени

На 26 април се проведе учредителната сесия на работната група за промените на конституцията на РС Македония. Тя трябва да подготви предложение за вписването на българите в нея, което е условие за начало на преговорите за членство на страната в Европейския съюз.

Работната група има 23-ма члена, от които 10 експерти, 10 са предложени от политическите партии и трима са членове на различни институции.

Прави впечатление, че в състава ѝ не са включени представители на българите в РСМ, каквото искане беше отправено официално до премиера Димитър Ковачевски. Припомняме, че на 25 април беше внесено официално писмо до Ковачевски с искане в работната група по конституционните промени да бъдат включени представители, които ще защитават интересите на българите в РСМ.

„Нашето предложение е това да бъдат компетентни хора, които като граждани на страната ни са пряко засегнати от този проблем, и ще могат да дадат своя градивен принос в работата на работната група, за да бъде тя по-ефективна и бърза. Както знаете, въпросът за включването в преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония засяга най-вече нас, българските в страна" , се казва в текста.

Членовете на работната група избраха единодушно за председател Маргарита Цаца Николовска – бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а за заместник-председател – Байрам Положани – бивш съдия в Конституционния съд и професор по конституционно право.

Опозиционните партии, сред които и най-голямата ВМРО-ДПМНЕ, отказаха участие в работната група и остават твърдо на позицията, че няма да подкрепят конституционните промени и те няма да бъдат гласувани по време на този парламентарен мандат.

В приветствието си към участниците в работната група президентът Стево Пендаровски повтори своята позиция, че е за промени в основния закон и вписването на българите в конституцията на страната.

„Аз участвам чрез свой представител и с това ясно заявявам политическата си позиция, че съм за тези конституционни промени, смятам, че те не са нещо страшно за нас и смятам, че държавата няма да рухне, ако внесем [в конституцията] българите заедно с останалите шест-седем народа.”

Според него е добре, че тази процедура ще се проведе пред обществото „и ще се види, че няма скрити цели, никой не трябва да се страхува, че ще се направи нещо извън това, което вече е въведено в преамбюла и в нормативната част от конституцията за всички останали етнически общности”, като няма да има разлика за българите.