На 26 април се проведе учредителната сесия на работната група за промените на конституцията на РС Македония. Тя трябва да подготви предложение за вписването на българите в нея, което е условие за начало на преговорите за членство на страната в Европейския съюз.

Работната група има 23-ма члена, от които 10 експерти, 10 са предложени от политическите партии и трима са членове на различни институции.

Прави впечатление, че в състава ѝ не са включени представители на българите в РСМ, каквото искане беше отправено официално до премиера Димитър Ковачевски. Припомняме, че на 25 април беше внесено официално писмо до Ковачевски с искане в работната група по конституционните промени да бъдат включени представители, които ще защитават интересите на българите в РСМ.

„Нашето предложение е това да бъдат компетентни хора, които като граждани на страната ни са пряко засегнати от този проблем, и ще могат да дадат своя градивен принос в работата на работната група, за да бъде тя по-ефективна и бърза. Както знаете, въпросът за включването в преамбюла на Конституцията на Република Северна Македония засяга най-вече нас, българските в страна" , се казва в текста.

Членовете на работната група избраха единодушно за председател Маргарита Цаца Николовска – бивш съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а за заместник-председател – Байрам Положани – бивш съдия в Конституционния съд и професор по конституционно право.

Опозиционните партии, сред които и най-голямата ВМРО-ДПМНЕ, отказаха участие в работната група и остават твърдо на позицията, че няма да подкрепят конституционните промени и те няма да бъдат гласувани по време на този парламентарен мандат.

В приветствието си към участниците в работната група президентът Стево Пендаровски повтори своята позиция, че е за промени в основния закон и вписването на българите в конституцията на страната.

„Аз участвам чрез свой представител и с това ясно заявявам политическата си позиция, че съм за тези конституционни промени, смятам, че те не са нещо страшно за нас и смятам, че държавата няма да рухне, ако внесем [в конституцията] българите заедно с останалите шест-седем народа.”

Според него е добре, че тази процедура ще се проведе пред обществото „и ще се види, че няма скрити цели, никой не трябва да се страхува, че ще се направи нещо извън това, което вече е въведено в преамбюла и в нормативната част от конституцията за всички останали етнически общности”, като няма да има разлика за българите.