България е сред петте страни в Европейския съюз с най-висок дял на младежи, които не работят и не учат (NEETs), поради което е необходимо префокусиране на политиките към тях. В годините преди Ковид кризата е отчитано постепенното им намаляване, най-вече най-вече заради бързото подобряване на условията на пазара на труда. Делът на NEETs нараства през кризисната 2020 г., а през през 2021 г. отново спада.

Това става ясно от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) - оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция.

Целта на анализа е да се изгради профил на младежите в България, които не работят и не учат, като се изведат основните им характеристики и разпределение според образованието, доходите, здравето, региона, семейната среда. От ИПИ предлагат и основни насоки за реформа на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към образование и на пазара на труда.

Изследването показва, че бедността има ключовата роля за задържането на неактивните младежи извън пазара на труда и образованието. Те са с ниски доходи, а често живеят и в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им.

Докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, неактивните са близо до линията на бедността или под нея.

Най-същественият фактор, който разграничава активните от неактивните младежи, е образованието. Сред неучещите и неработещите има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда.

Предвид тенденцията към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, реализирането на хора с ниско образователно ниво на пазара на труда става все по-трудно.

Сред неактивните младежи ромите са свръхпредставени. Наблюдават се значителни различия в образователния профил - сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в образование.

Анализът не показва особена зависимост между здравословното състояние и неучастието в образование, обучение и заетост при българските младежи - разлики са налице, но не са толкова значителни. Наблюдават се обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация в отделните части на страната.

Съществено значение има заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените. Данните показват, че домакинската работа и грижата за деца спират активното им участие на пазара на труда. Неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца, а и повече хора като цяло, което предполага, че за много от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността и поради това активирането им изглежда особено трудно.

Изследването представя насоки за реформа на политиките по активиране на младежите - по-тясна интеграция между образователните и социалните институции, профилиране на младежите, фокус върху превенцията на отпадане от училище, по-широко застъпване на работа от разстояние и почасов труд, дефиниране на конкретни политики към неактивните жени, разширяване на обхвата на мерките и към 30-34-годишните, фокус върху ромите и др. Пълният текст на анализа може да бъде намерен в сайта на ИПИ.