България отново стана шампион на ЕС по ръст на продажбите на нови автомобили. За периода януари-април у нас са регистрирани 15 761 коли, което е с 47.9% повече в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на АСЕА - Европeйcĸaтa acoциaция нa aвтoмoбилocтpoитeлитe, пише "Сега".
В последните години страната ни често излиза начело с най-високи ръстове през отделни месеци и периоди. Но трябва да имаме предвид, че процентните увеличения са едно, а бройките са друго и нашият пазар е дребен на фона на гиганти като Германия, Франция и Италия.
Например през април у нас са направени 3137 покупки на нови бензинови автомобили. Това е с 55% повече спрямо април 2023-та, което също е рекорд за ЕС, сочи статистиката на АСЕА. Ако гледаме обаче не процентното увеличение, а номиналните резултати, картината изглежда различно - новите регистрации във Франция и Италия са над 10 пъти повече, отколкото в България, а в Германия броят на продадените бензинови коли надхвърля 90 000.
Продажбите на дизелови коли у нас също се увеличават спрямо миналата година (с 22%), но като бройки са далеч от бензиновите - 516 през април '23 и 630 сега.
Още по-впечатляващо увеличение у нас има в новите регистрации на електромобили с батерии - 61% скок спрямо април м. г. Това обаче трудно може да се нарече бум, защото става дума за скромни бройки - "скокът" е от 108 година по-рано на 174 този април. В целия ЕС има само две държави с по-малки продажби на е-мобили - Кипър (77) и Хърватия (35). За сравнение, в Германия миналия месец са регистрирани почти 30 000 возила с електрически батерии.
Графиката показва какъв е делът на новите регистрации в целия ЕС през април по вид на автомобилите.
Както се вижда от данните на АСЕА, бензиновите двигатели остават на мода в България, като заемат огромен дял и в новите продажби. За сравнение, в ЕС като цяло делът на сделките за бензинови и дизелови автомобили през април е паднал под 50 на сто - за сметка на ръста при хибридите и електромобилите.
Фактор
В последните години страната ни често излиза начело с най-високи ръстове през отделни месеци и периоди. Но трябва да имаме предвид, че процентните увеличения са едно, а бройките са друго и нашият пазар е дребен на фона на гиганти като Германия, Франция и Италия.
Например през април у нас са направени 3137 покупки на нови бензинови автомобили. Това е с 55% повече спрямо април 2023-та, което също е рекорд за ЕС, сочи статистиката на АСЕА. Ако гледаме обаче не процентното увеличение, а номиналните резултати, картината изглежда различно - новите регистрации във Франция и Италия са над 10 пъти повече, отколкото в България, а в Германия броят на продадените бензинови коли надхвърля 90 000.
Продажбите на дизелови коли у нас също се увеличават спрямо миналата година (с 22%), но като бройки са далеч от бензиновите - 516 през април '23 и 630 сега.
Още по-впечатляващо увеличение у нас има в новите регистрации на електромобили с батерии - 61% скок спрямо април м. г. Това обаче трудно може да се нарече бум, защото става дума за скромни бройки - "скокът" е от 108 година по-рано на 174 този април. В целия ЕС има само две държави с по-малки продажби на е-мобили - Кипър (77) и Хърватия (35). За сравнение, в Германия миналия месец са регистрирани почти 30 000 возила с електрически батерии.
Графиката показва какъв е делът на новите регистрации в целия ЕС през април по вид на автомобилите.
Както се вижда от данните на АСЕА, бензиновите двигатели остават на мода в България, като заемат огромен дял и в новите продажби. За сравнение, в ЕС като цяло делът на сделките за бензинови и дизелови автомобили през април е паднал под 50 на сто - за сметка на ръста при хибридите и електромобилите.
Още от Бизнес
Студен душ за управляващите: БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж през 2026
Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията са свързани с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване