Веселин Стойнев, Дойче веле*

Месецът на официалната предизборна кампания в България е времето на най-изкривената политическа комуникация. В медиите се надвикват с клипове и дебати партии и кандидати, чиято равнопоставеност се измерва в минути и секунди. В останалото медийно време строго се пази равна отдалеченост от всички – да не би да се наклонят везните в нечия полза или в нечий ущърб.

Най на тръни са обществените радио и телевизия, защото нали при тях отговорността е някак по-голяма. Падат политически предавания, внимава се с външни коментатори, а при преки включвания от слушатели или случайно попаднали в тв-ефир зрители водещият е готов веднага да дръпне шалтера, ако някой дори само загатне коя партия люби или мрази.

Пълна доминация на управляващите

Резултатът е много шум от страната на облъчващите и тишина от страната  на потърпевшите. Да, при ненормална предизборна комуникация има само облъчване, при това с все по-бездарно и кресливо агитационно съдържание, което предизвиква апатия и отвращение сред облъчените.

В този месец на официална предизборна кампания няма обаче никаква равнопоставеност между кандидатите, защото е налице пълна доминация на управляващите. Според Изборния кодекс премиерът, министрите и депутатите могат едновременно да изпълняват функциите си и да  агитират. Но повечето медии не позволяват на граждани, журналисти и наблюдатели да критикуват както управляващите, така и опозиционните дами и господа в името на равнопоставеността. Само те самите могат да се критикуват едни други, в тяхното си време за предизборни дебати и в техните си платени формати.

Избирателят например няма право да пита дали Бойко Борисов, като тръгне с джипката из страната, упражнява ли министър-председателските си правомощия или прави агитация за ГЕРБ. А преди кампанията поне това  можеше да пита, макар и свенливо, с половин уста. Вярно, Борисов и тогава не слизаше от джипката, понеже политиката му е нескончаем пиар за отговорното управление.

Избирателят не може да пита също и дали тия обиколки на премиер, министри и зам.-министри са за държавна сметка и не може ли поне най-богатата партия ГЕРБ сама да си ги плаща, както правеха други партии при предишни избори. От това се интересуват и граждански сдружения, но понеже ЦИК мълчи, ще питат съда, който, дай боже, отговори преди 4 април.

Трябва да има възможност да се търси отговорност

Абсурдът на криворазбраната равнопоставеност е още по-голям в условията на пандемична криза, която е медицинска и икономическа, и която се управлява с извънредни ограничителни и компенсационни мерки. Или пък не се управлява и отгоре надолу се произвежда хаос. Щом правителството има извънредни правомощия в кризата, то и гражданите трябва да имат извънредни правомощия да му търсят отговорност - нали демокрацията не е отменена. Още повече, че управляващите имат пълната власт да предприемат едни или други мерки в  своя политическа изгода.

Нещо повече. Те имат властта да управляват кризата не в полза на широкия обществен интерес, а в полза на своя частен политически интерес. Животът и здравето на много хора зависят от компетентността на управлението, затова е необходимо да има максимално свободна публична среда, като необходима предпоставка за търсене на политическа и наказателна отговорност.

Така че, уважаеми колеги от всички медии, стига автоцензура в името на криворазбрана предизборна равнопоставеност! Освободете ефирите, тиражите и интернет страниците си за пълноценен политически дебат!  Щом управляващите могат да сместват управленските си функции с предизборните си участия, не само е редно, но е и задължително те да подлежат на критика и като управленци, и като политици. Особено когато във време на пандемия са въоръжени с допълнителна власт.

За кого мисли властта

Бойко Борисов е не само премиер, но и лидер на управляващата партия и водач на листите ѝ в два избирателни района. Здравният министър Костадин Ангелов е не само министър, но и водач на листатите на същата партия в два избирателни района. В предизборния месец не можем да отделяме двете им функции. Ако двамата много държаха да са само управленци в кризата, можеше поне да не се кандидатират за депутати. Или най-малкото здравният министър можеше.

Това, че да прекрати участието си в кампанията, не отменя факта, че е сигурен депутат в следващия парламент и че управленските му действия, както и тези на премиера, имат пряк електорален ефект върху партията им. Редно е да знаем дали властта мисли за всички  нас или само за себе си. Затова всички, включително и избирателите на управляващите, са дискриминирани, когато гласът на управляващите е защитен дори от собственото си ехо.

*Този коментар изразява личното мнение на автора, Faktor.bg не се ангажира с изказаните в него позиции.